ОЩЕ ЗА: СЪДЕБЕН РЕКЕТ

Тези дни бе обнародвано и следното определение на съда, цитираме:

„Постъпила е въззивна жалба от …….., срещу Решение № /2011 г. по Г. д. № /2010 г. на РС – ……………… Във въззивната жалба се съдържа оплаквания за непълнота на първоинстанционното решение, тъй като липсва произнасяне в диспозитива на съдебното решение по отношение направеното възражение за прихващане.
Поради това ще следва да се прекрати въззивното производство и делото се върне на районния съд за произнасяне по искането за допълване на първоинстанционното решение, след което ………………… окръжен съд ще се произнесе по въззивната алба.

Водим от горното ……………… окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА В. Г. д. № /2011 г. по описа на …………..
ИЗПРАЩА делото на ………….. районен съд за произнасяне по искането за допълване на първоинстанционното решение, след което делото да се върне на ……….. окръжен съд за разглеждане на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.”

Определението е принципно. Така следва да се постъпи и с възражението за подобрения. И същият съд постъпва така в преимуществото от случаите си – без само един.

Изключението е доказателство за съзнаван отстъп от задълженията на съда.

След като съдът знае как се постъпва както при цитираното тук негово определение, но само в един случай, постъпва в противоречие и на себе си, то става въпрос и за нещо друго, умишлено извършвано от страна на съда, спрямо страна на ищец, така че да го засегне и увреди.

Още повече, при следната негова конструкция: „за правото си на обезщетения за подобренията, ищецът да заведе друго дело.”

И когато постановява изцяло същата конструкция във всяко следващо, ново дело, и случаят се повтаря от 2004г. непрекъснато, е налице явен рекет от съдът над изключения от него, от закона ищец.

Този ищец подаде всички свои жалби, възможни по закон. Вместо да се поправят, съдиите започнаха да прикриват стореното му от тях. Изведнъж решиха сега след 7 години, че техните решения не са задължителни и до тях, и ищецът няма право на ново дело, което те са го принудили да завежда 7 години досега наново и наново, по тази им конструкция, и той най-чинно е завел, на основание влезлите в сила решения за това, на същите съдии.

Случаят се състои от съвкупност от престъпления и е поразителен за това какви могат да са правата на съда и докъде се простират в едно дело според тях, и колко са мотивите да се върши така заедно и сговорно от всички съдии, по едно само дело.

Първоначално, случаят изглеждаше повече като параграф на правната двусмислица. Съдебна грешка. С повтарянето му, обаче, се засвидетелства организирана престъпна дейност на всички съдии срещу един ищец, в което случаят вече без съмнения се състои.

Следва продължение.