Съдебен рекет – статистика

Из общите дела на двама от нас, за периода 2001-2011г. се извличат тези данни:

1. Страните ни нямат нито едно недопустимо искане или възражение. Между всички страни, които сме представлявали:

2. Две от тях, по два отделни случая и дела, са предадени на прокуратурата с цел изнудваните да бъдат сплашени от другата страна, с цел да не могат да се защитават по гражданските дела, отпочнати в същото време. Още, за да се направят доказателства за спечелването на гражданските дела от страните на изнудващите, които иначе биха били изцяло недопустими и без нито един факт или доказателство за провеждането им. Не на последно място, да се дискредитират страните на изнудваните пред гражданските съдии. И в двата случая, съдиите са наясно, въпреки това подпомагат страната на изнудвача.

3. Два от всички случая, представляват изнудване само по пътя на водене на граждански дела без основание и доказателства от страна на изнудвачите, също всячески подпомагани от съдиите. Първият завърши така: страната на изнудвания се предаде след дългогодишна битка в съдебна зала. Не след дълго, умря изнудвачът. Вторият още продължава на първа инстанция. Съдията принуди изнудвания да си смени адвоката. И двата случая, бяха скрепени и с предварително изпълнително дело, на практика необжалваемо пред същите съдии. И до сега, по вторият случай, съдът е глух за повече от 10 молби, подадени да се спре изпълнението срещу изнудвания, и видимо изнудван. Страната на изнудвача няма нито едно пряко, нито косвено доказателство за вероятната си поне правота. Първият случай тук, приключва с участието на адвокатът, който е един и същ, и по горните два случая. В един от случаите от първата група и един от втората, той работи и като юрисконсулт на общината, и пречи същата да предоставя истинските данни и доказателства, които са в полза на изнудваните на съд.

4. При задълбочен прочит, страните на изнудвачите се прехранват с това като от дейност. Правят го да ликвидират някого, но също така да печелят пари. Въпросът е откъде знаят, че най-малко, ще спечелят пари от цялата тази работа.

5. В един от първите случаите дотук, изнудващият е ВПК „Н.” Към този случай от преди по-малко от месец, в канторите ни влезе още един изнудван от това лице. И не само. Изнудван и чрез искането от изнудващият в лицето на ръководителя на това лице: изнудваният да му „пусне” дъщеря си, а ако ли не, ще бъде запечатан от дейност. Знаем за най-малко още два такива случая, по които не работим пряко.

6. В един от случаите на втората група, изнудвачът е физическото лице М. Г. Пред нас лежи преписката на още един изнудван чрез съд от него. Той не подаде жалба до трета инстанция поради липса на средства да плати държавната такса. Също така бе предаден в един момент на прокуратурата, само на пръв поглед, без връзка между делата. До тук имаме общо 6-има изнудвани, или система. Лицата на изнудвачите са един бивш селкооп, баща на малолетното си дете, както се представя, което дете няма никакъв иск, адвокат, който не знае иначе как да печели делата си – фалшификатори, с афинитет – и да увреждат.

7. От страна на същия адвокат, при един от всичките ни случаи, изнудваният се разболя и умря от съденето му, и това е установено от лекарска комисия. С него случаите ни на рекетирани от съд стават 7. Този човек беше преживял национализацията, по времето на която е бил юноша. Той имаше доказателства и водеше законно искане срещу реституцията на един от изнудвачите тук – посочения селкооп, чиято реституция е проведена без нито една предпоставка на закона и във вреда на действителните рестутити. При дълбок прочит, ще се забележи връзка между тези два случая, за изнудването му по първото дело. И при двата случая, юрист на другата страна, е юрисконсулт и на общината.

8. От същият адвокат и семейството му от още един адвокат и прокурор пострадват и имат препятствия – мъж и жена при разводите си, за да могат след това да се оженят; двама братя – предадени на съд за задължително лечение; учителка – за задължително лечение; още други такива случаи назад във времето по информация на други адвокати, и по мълва – изнасилено момиче.

9. В целия план, лъжесвидетели и помагачи, включително с нотариален труд, се правят членове на сочения селкооп.

10. В целия план, не говорим как пострадаха истинските реститути в района. Реституционните дела нямаха път на защита на трета инстанция до май, 2008г. Малкото дела, които бяха останали в съдебна зала, се възползваха от правото на жалба до ВКС, и болшинството спечелиха делата си. Едва от първите случаи, съдът научи какво значи ал. 3 на чл. 13 от ЗВСГЗГФ. Успелият прецедент пред ВКС, беше, обаче, наказан от местният съд.

11. И много други случаи: Нечестно се квалифицира искова молба, за да може правоимащите, да изгубят делото си. След половин година, съдията им се извинява. Това прави не за първи път и не в един случай. В помощ на съда се назначават и едни и същи вещи лица. Делата са, включително при конфликт на интереси, основания за отвод и несъвместимост от страна и на съдиите, и на адвокатите на изнудващите страни. Три такива дела, едно от които тук не се сочи, накрая се спечелиха от изнудваните. Останалите две продължават.

12. Ако такава е статистиката пред всеки двама адвокати, това не е съд, съответно - юрисконсулт. С една жена една година работихме юрисконсултът да изпълни съдебното й решение. След като и тя умря, отне още толкова за наследниците й да се изпълни едно съдебно решение от община. Въпросът се оправи по чудо. Оказа се, че един път, юрисконсултът беше в отпуска. И през тази отпуска се издадоха някои истински удостоверения, макар и късно, за някои от изнудваните в тази статистика. Една друга жена, била закъсняла, да се изпълни и нейното решение. Когато запитала защо, юрисконсултът й казал, че не му била платила.

13. Похвати на съдиите за помощ на изнудващите са винаги следните конструкции: без движение, без да е ясен неговия източник и без да се дадат никакви ясни указания как и какво да се изпълни от обездвижения, за да започне дело по исковата му молба. Оттам последващи откази. Те са без никакви причини. Те са против всичко искано от изнудвания. Затваряне преждевременно на делото. Откази, последващи по всички общо дела на страните на изнудваните.

13. В тази група, включително имаме човек, който също умря, като преживя много тежко едно такова без движение и последвал отказ, и то по фирмено охранително дело, или дело, в което няма спор. Не след дълго, спечели делото си, но някой, му изпрати и ревизия, след като не го увреди с дадения отказ. Защото и в това се вижда връзка: получиш ли без движение, без да е ясно откъде и за какво, вече имаш враг, и той е пред теб, и изпреварва делото ти. Той е подзащитният на съда, а ти, трябва да бъдеш елиминиран. Още повече, че без движението, днес изигра ролята си. То беше едничката възможност за съдийска помощ, ако бяхме на съд, докато служебното начало беше изключено за един период. В момента, не се ли прилага служебното начало, си явно изнудван.

15.  Събитията, местата и героите по настоящата са измислени. Освен ако някой не се разпознае в тях. Имате право да мълчите. Имате право да говорите. Имате право да се молите. И на чудо.

                 

ОЩЕ ЗА: СЪДЕБЕН РЕКЕТ

Тези дни бе обнародвано и следното определение на съда, цитираме:

„Постъпила е въззивна жалба от …….., срещу Решение № /2011 г. по Г. д. № /2010 г. на РС – ……………… Във въззивната жалба се съдържа оплаквания за непълнота на първоинстанционното решение, тъй като липсва произнасяне в диспозитива на съдебното решение по отношение направеното възражение за прихващане.
Поради това ще следва да се прекрати въззивното производство и делото се върне на районния съд за произнасяне по искането за допълване на първоинстанционното решение, след което ………………… окръжен съд ще се произнесе по въззивната алба.

Водим от горното ……………… окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА В. Г. д. № /2011 г. по описа на …………..
ИЗПРАЩА делото на ………….. районен съд за произнасяне по искането за допълване на първоинстанционното решение, след което делото да се върне на ……….. окръжен съд за разглеждане на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.”

Определението е принципно. Така следва да се постъпи и с възражението за подобрения. И същият съд постъпва така в преимуществото от случаите си – без само един.

Изключението е доказателство за съзнаван отстъп от задълженията на съда.

След като съдът знае как се постъпва както при цитираното тук негово определение, но само в един случай, постъпва в противоречие и на себе си, то става въпрос и за нещо друго, умишлено извършвано от страна на съда, спрямо страна на ищец, така че да го засегне и увреди.

Още повече, при следната негова конструкция: „за правото си на обезщетения за подобренията, ищецът да заведе друго дело.”

И когато постановява изцяло същата конструкция във всяко следващо, ново дело, и случаят се повтаря от 2004г. непрекъснато, е налице явен рекет от съдът над изключения от него, от закона ищец.

Този ищец подаде всички свои жалби, възможни по закон. Вместо да се поправят, съдиите започнаха да прикриват стореното му от тях. Изведнъж решиха сега след 7 години, че техните решения не са задължителни и до тях, и ищецът няма право на ново дело, което те са го принудили да завежда 7 години досега наново и наново, по тази им конструкция, и той най-чинно е завел, на основание влезлите в сила решения за това, на същите съдии.

Случаят се състои от съвкупност от престъпления и е поразителен за това какви могат да са правата на съда и докъде се простират в едно дело според тях, и колко са мотивите да се върши така заедно и сговорно от всички съдии, по едно само дело.

Първоначално, случаят изглеждаше повече като параграф на правната двусмислица. Съдебна грешка. С повтарянето му, обаче, се засвидетелства организирана престъпна дейност на всички съдии срещу един ищец, в което случаят вече без съмнения се състои.

Следва продължение.

Функциите на съда според съда – и основните проблеми на съдебната система у нас

На 03. 01. 2011г. действащ български адвокат, при изпълнение на дейността си в районен съд град Ч., който е по американски модел, в РБ, беше арестуван от трима служители на съдебната охрана на съда, със закана и два опита за физическото му покушение от страна на охранителите, по изрична такава заповед на съдия при същия съд, както охранителите я съобщават на адвоката, преди да извадят оръжие срещу него.

Председателят на ОС град С. е незабавно уведомен от страна на адвоката. Все още не взема никакви мерки, вероятно като счита, че това е напълно в реда на нещата.

В същото време се издава специална инструкция на Главния Прокурор за неприкосновеност на адвокатите по време на изпълнение на тяхната служба.

В същото време неприкосновеността на адвокатите е общо задължително правило, което действа денонощно на територията на РБ, по закона за адвокатурата, който е изключителен като уредба. Изключва други правила и определя дейността на адвоката като изключителна.

Най-пряко какво правят съдията и адвокатът в тяхната дейност. Разликата между двамата е, че съдията не може да се държи като адвокат щом е съдия. Работата на съда е да бъде безпристрастен и да прилага точно закона – според целият закон в система, съдията има образ на едно мълчаливо скромно лице-арбитър, което събира доказателства и изслушва страните, докато се изчерпят техните реплики и дуплики; а на адвоката – да обжалва и коментира съдията за грешките му дори пред него, по време на процеса – примерно, в гражданския процес, по правилото на чл. 146 ГПК, изм. 2011г. – адвокатът е този, който не мълчи, а говори, и е длъжен да говори, съгласно функцията му, изрично отредена в сферата на правоприлагането в РБ. Съдията няма право да държи да се отстоява неговото виждане по делото. Няма право да държи, неговото определение или решение да бъде защитено от по-горния съд, да заема страна срещу адвоката и той да започва да му пречи, което е все повече практика, на посочения, явно американски само за прикритие съд, на ето и такива съзнавани престъпления – за рекет, опит за атентат, в чиито връзки явно, се стига и до описаното покушение от съдия над адвокат.

При всичко, ако посочените двама съдии, нека са и още 13 – толкова по-зле за фактите и всички съдии, наистина вярват, че един атентат срещу адвокат е в реда на нещата, те следва, че са дори военно-престъпна организация. Най-вече, да вярват, че по закон, формите на изнудване и прояви от тяхна страна с всякакъв античовешки елемент, са част от именните им правомощия да са съдии, и по-горестоящите, да защитават ревностно подчинените им на първа инстанция, за тази им дейност.  

Толкова по-лошо говори за всички тези съдии, ако вярват и търсят вина за опита им за атентат, у адвоката.

INXS - Disappear

БЛАНКЕТНА ЖАЛБА ДО КОМПЕТЕНТНИЯ СЪД ПО ПОВОД АКТОВЕТЕ НА ДНСК СРЕЩУ Т. НАР. НЕЗАКОННО СТРОИТЕЛСТВО В РБ

С оглед тройното, многопластово, многопосочно противоречие на органите на ДНСК по техните актове, и пълната им липса на координация, се стигна до следните прецеденти – един и същи обект, да е строеж, който е узаконен, но при това да трябва да се въвежда в експлоатация – от ДНСК, независимо от категорията му, и да се събаря, едновременно. Последното се постановява от съдът, докато ДНСК са длъжни да извършат второто, по силата на влезлите в сила решения на същия съд, преди тези, за събарянето на обектите. Кажете как следва да се изпълнят решенията за въвод в експлоатация, за което обектът трябва да съществува, ако преди това или едновременно с това, трябва да се събори, противно на всяка логика. В Швеция, ако започнеш строеж на една пейка, цялата администрация идва на място, за да те снабди с нужните документи за строителство. Освен всичко, основният закон за собствеността не допуска разрушаване на никой строеж в РБ. Защото действат с пълна сила хипотезите на чл. 92-99 ЗС, които са фактически основания, т. е., най-законни, за придобиване на собственост. В тези рамки, нищо в България не е нормално, така стои и въпросът с „незаконното строителство”. По закон, такова няма освен ако се касае до грубо нарушение на строителните норми – количество материали, и пр., и пр.

При всичко, считаме и че затвърдилият тези противоречия съд със своите актове, следва да ги обезсили, като обезсили дадения от него ход по същество, и проведе нормално съдебно дирене.

Ето и нашият проект за жалба, която сме убедени с автора й, адв. Наньо Сталев, че е годна и приложима до болшинството от случаите на офанзива с т. нар., незаконно строителство, през настоящата 2011г., в РБ, като същата е по случаите к. к. П.:

„ДО

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

СОФИЯ

ЧРЕЗ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ГРАД ……………………………………….

Ж А Л Б А

От „………………” ООД  град ………….., ул. ……………….. №…………, чрез ………………………………. като управител, град …………, ул. …………… №………

Против Решение №………. от ….. ….. 2011г. по адм. д. №…../2011г. на АС …….

Господа Върховни Съдии,

Обжалвам в срок Решение №/2011г. по адм. д. №/2011г. по опис на АС …. Същото се явява порочно, необосновано, неправилно. Постановено е в нарушение на чл. 54 АПК, чл. 172а, ал. 2 АПК и др. от АПК, с което грубо е погазен процесуалния закон и процесуалния ред за издаването му. Нарушен е и материалния закон – чл. 56, 151, 177, 178 и др. от ЗУТ, и чл. 59, ал. 2 от ЗГ. Същото противоречи на решение за друго на същия съд, АС ….., Решение №/ 2011г. по адм. д. №/ 2011г., което към момента на постановяване на настоящото решение е било влязло в сила. С това нарушава и забраната по чл. 246 ГПК, и е изцяло недопустимо.

Делото е решено и при непълнота на доказателствата. Не е взето предвид, че жалбоподателят е собственик в ………., там, където е изграден обекта.

Не е взето предвид заключението на вещото лице, което сочи, че надземната част на обекта, представлява преместваем строеж и има временен характер, а масивен е само – подземната част.

Не е взето пред вид, че строежът е извършен върху скала и без наличието на подземната част, не може да се изгради какъвто и да е временен строеж. Което пък прави изпълнението на ЗУТ абсолютно невъзможно. За конкретния строеж има всякакви одобрени инвестиционни книжа без разрешение за строеж, което незнайно защо не е издадено от община ………., а задължен да го издаде е главният архитект, който е одобрил всички други книжа. На свой ред, те одобряват всичко, тъй като одобрението за една част, ползва целия строеж. Освен това, такова разрешение за строеж съгласно закона за горите, нов, не се и изисква, още по-малко, за собствениците, които са компетентните и са си сключили договорите за това как ще си ползуват ревира в идеални части със своите съсобственици. Още повече, за място, което е канара при случая, и от него друг добив не може да се извършва. За наличието на тези връзки по делото свидетелстват всички представени документи. Пропускането им от съда говори, че дори не ги е прочел. В този ред, е пропуснат да се конституира задължителен другар по делото, чието право е ограничено, и реда за защита, под въпрос оттук-нататък.

При всички тези недостатъци и пороци, решението следва да бъде отменено, а с това отменена и заповедта на ДНСК. Никъде в конкретното решение не се сочи каква категория е изградения обект, особено след заключението на вещото лице, че  надземната част е преместваема, и дали ДНСК е компетентният орган да издава тази заповед или това са местните органи на държавно управление, които издават строителни книжа и заповеди за премахване на всички строежи – без първа и втора категория. В този смисъл, решението е абсолютно необосновано и нищожно, като административният съд приема наизуст и без нито един мотив, че даден орган като ДНСК, е компетентен да събаря всичко, без за това да събере основен факт, от значение за компетентността на органа, като зависеща от категорията на обекта, а не даденост.

Обжалваното решение оставя в сила посочената в него заповед №/ 2011г., която е за премахването на процесния строеж, издадена от ДНСК София. Преди това обаче за същия строеж, е налице друга влязла в сила заповед, отново на ДНСК София, Заповед №/ 2011г., съгласно която, обектът, напротив, подлежи на узаконяване и на разрешение за ползване, видно от мотивите към Решение №/2011г. по адм. д. №/2011г., по опис на АС ……, постановено недвусмислено за това, въз основа на чл. 177, 178 ЗУТ, и влязло в сила. А за това, соченото решение №/2011г. по адм. д. №/ 2011г. на АС Смолян трябва да се изпълнява, и за това, обектът трябва да съществува.

Обжалваното Решение №/ 2011г. по адм. д. №/2011г. по опис на АС ….прави невъзможно изпълнението на Решение №/ 2011г. по адм. д. №/ 2011г. по опис на същия, АС Смолян. Съдът не е указал друго. Във всеки случай съдът по настоящото дело, изобщо не е разпределил тежестта, нито е очертал предмета на защита и доказване по делото – кои въпроси след кои са, и за тях, кои са от значение за тяхното изясняване, за да следва и друго, включително при Решение №/ 2011г., по адм. д. №/ 2011г. по опис на АС …, а не това, за което това решение, при всички случаи, е ясно постановено – с основание по чл. 178 във връзка чл. 177 от ЗУТ, по същото дело, както и Определение №/ 2011г. по адм. д. №/2011г. по опис на ….. отделение по описа на Върховния Административен Съд. 

В целия ред, е налице явна липса на координация между отделните служби на ДНСК и явен превес на процесната заповед, което е основен пропуск и на административния орган, а с това, пороците остават същите, и на административния съд. Да не говорим, че не се определя от съдът в настоящото обжалвано решение коя част ще се събаря.

Според правилата на ЗУТ, ЗГ, нов, и др. нормативни актове, макар и в нарушение на тях, ще следва да се събаря подземната част, а надземната, не подлежи на събаряне. Ако строежът пък е един, то съдът не зачита одобрените инвестиционни проекти от Главния архитект на общината, когато касае събаряне или не, на целия строеж. Прави се извод, че когато касае законност на сградата, обектът не е един, според съда. И че законността, и събарянето, са две отделни в случая плоскости, а не обусловени, и неразривно свързани, които съдът не изяснява и не желае да си изясни. Още повече, когато страната ни не е главен архитект, което в целия ред, се пропуска от административният съд. С всички тези пропуски, съдът изобщо не се отличава от органа, докато на него и органа му се подчинява, а не обратното, както при случая се допуска в нарушение, включително на забраните по ЗОАРАКСД, и от съда, и органа.

Подробни съображения ще внеса в съдебна зала.

ИСКАНЕ. Моля да постановите съдебен акт, с който отмените Решение №/2011г. по адм. д. №//2011г. по опис на АС ….. и вместо него постановите друго по същество на спора, с което да отмените заповед №/2011г. за премахването на процесния строеж, издадена от ДНСК София.

Претендираме за разноски и в двете инстанции.

Доказателства ще соча в съдебната зала.

Настоящата подавам в препис за противника.

С Уважение:”

Наказание и наказателен режим, и малките проблеми оттам, за българското правосъдие

Към момента действат няколко възможности едновременно, за определянето и прилагането на наказание по Наказателния Кодекс на РБ.

На първо място, наказанието се определя преди постановяването на присъдата от наказателният съд. Това включва прилагането, задължително и тук, на чл. 55 НК – по правилата на определянето на наказанието по доказателствата по делото.

На второ място, ако подсъдимият си е признал вината и се е извинил публично, за съответствие и на извинението, законът днес е отдал два отделни режима на окончателното определяне на наказанието – единият, при възможност съдът да намали определеното, първо по общите правила наказание, със 1/3; вторият да го постанови под минимума, отново по реда на чл. 55 НК, ако това е по-благоприятното за дееца. Тук действието на чл. 55 НК е самостоятелно – законодателят препраща към използването му, за да не повтаря какъв е вторият ред за намаляне на наказанието при извинение и самопризнание.

Практиката на съдът е некоректна по тези въпроси. Първо, никъде съдът не определя наказанието, което счита, че е нужно да определи на първо място, за санкция на дадения подсъдим, за да се види дали оттам приспада 1/3 след това, за съответност на наказанието и на извинението на подсъдимия, или с по-малко. Освен това, съдът заобикаля на два пъти прилагането на чл. 55 НК, и като ред за първоначалното определяне на наказанието, и като специално правило за намалянето му, като и изобщо вече не го прилага никъде, от действието на чл. 58а НК.

В крайна сметка, се налагат наказания, които не са законни, а субективни. Дерогира се изцяло функцията на ИЗВИНЕНИЕТО на подсъдимите, която по действащия наказателен закон, ограничава преценката на съдията за размера на наказанието.

Вторият въпрос тук. Дерогира се при всички случаи задължението на съда дори да оправдае подсъдимия, и още повече, при неговото извинение и самопризнание. Самопризнанието не ограничава съдът да издаде оправдателна присъда, а по-скоро, дори го задължава да пристъпи към такава – още повече, при размер на вредите, около минималната пенсия. Да не говорим, че при такъв размер вреди, делата следва да се прекратяват още от прокуратурата. Но вече и докладчикът не си гледа работата в РБ. Той допуска до съд един изцяло лишен от основание обвинителен акт, при размер, от около минималната пенсия за страната. На самопризнанието се гледа неграмотно от съдиите – считат, че то доказвало и един недоказан обвинителен акт, и че с него, се изключва – от подсъдимият, възможността за съдията да издири обективната истина по делото.

В този ред, необходимо става да се постанови ясно отношение на съда по прилагането и на чл. 29 НК, наред с горния проблем. Проблемна е структурата – налагане на наказание за опасен рецидив, когато деецът „извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66”. Конкретно текстът „не по-малко от една година”. „Не по-малко” включва и 1 пълна година. Следователно, не е опасен рецидив, предишно осъждане на 1 година и по-малко.

Възникват при  всичко злоупотреби на съда и с прилагането на кумулацията. Нейн основен принцип и ръководно начало е, деецът да изтърпи едно общо наказание за всичко, което да не съставлява сбор на отделните присъди. Това не се разбира от болшинството съдии.

Ред е да се замислим за повече специализирани съдилища, с повече съдии. Към момента не може да се има никакво доверие на българския съд, още по-малко, когато е американски и съдилището е в малък град, и не в Америка.

Пробация, с въпросите и оттам, на нашето правосъдие

Може ли да се налага пробация на непълнолетен. Законът изключва това освен ако не се приложи едновременно с настаняването в дом за юноши и деца, което обикновено и принципно, единствено следва да се прилага, за непълнолетните. Защото те не могат да извършват действия на задължителна регистрация, а те са част от наказанието, пробация. Това, за жалост, се знае като че ли само в района на пловдивските съдилища.

В същото време, текат програми за правоприложението спрямо непълнолетните в съдилищата. Освен всичко, когато те се защитават от служебни защитници, националното бюро за правна помощ ги съди обратно – за връщане на платените суми за адвокатски хонорар за защитата им. В частни, може би не единични случаи, тези пари се връщат и посредством следните „мерки на принуда”:  съдиите глобяват назначените от държавен орган защитници, ако за 10 години веднъж са се разболели и не могат да се явят в съдебна зала в дадения ден, а националното бюро отменя, на техен ред, издадени от тях решения за заплащане – като надвнесени. Това се върши по посочване на съдията без никаква проверка. Съдията може да се свърже с националното бюро за правна помощ на мига, докато това е невъзможно нито за един адвокат, нито за адвокатските колегии. Един адвокат си плаща двойно и тройно за този вид съдебна защита. В залата няма значение какво ще каже и посочи. Делата са предварително решени. Правото се дерогира от съдът. Едва ли е така само от невежество, което е все повече ръководен принцип за избор и назначаване на съдии. Назряват въпросите къде се обучават съдиите и от кого, и лекциите, които им се дават ли имат значение, или законът. И как един „20-годишен човек” може да прави разликата и да има волята да бъде обективен, като е юрист.

Въпроси на правосъдието в РБ – съдиите са голи

Въпросите на българското правосъдие станаха много – така ни се казва непрекъснато. А всъщност, не са нито толкова много, нито са сложни. Дори е един към момента същественият въпрос, и той продължава да се заобикаля. Например, как се определя в българския закон това действие или бездействие, когато в него пише, че 2 плюс 2, е равно на 4, а съдията казва, че е 0. Къде в закона има текст, според който едно такова действие на един съдия е означено като порочно, но още повече, и наказуемо. Защото за едно такова действие един счетоводител, например, ще отиде в затвора. Съдията е един обикновен специалист. Какво наказание се определя и налага на един съдия за извращаване и изопачаване на истината, и материята. Още повече, че е юрист.

Докато ето тези въпроси не станат основите за устройството на съдебната ни власт, такава ние нямаме и няма да имаме – погледнете самомнението и високомерието на съдията в неговите актове на рекет, който върши под формата на съдебни актове, откъм позицията си на съзнавана за това власт. Съзнавана за извращения власт. Да мисли, да вярва, но и да знае, че гражданинът ето сега, му е в ръцете, и ако иска, ще му даде, като че ли той е този, който му дава. В един момент се оказва, че ето за това едно самомнение на съдията, е само тук Висшият Съдебен Съвет. Т. е., ще става въпрос евентуално за съдебна диктатура и нейното легализиране. Още повече днес, докато продължава и действието на чл. 280, ал. 1 ГПК, в сила от 2008г., под чиито ограничения, един адвокат е  натоварен просто така, с цялата тегоба и несрета на съдебната власт. На което и не може да му се даде вяра, та даже и да се върши в името на българския народ.

Напротив. Върховният Касационен Съд следва да работи дори на две, три инстанции, или нива. Касация – оттам – надзор за законност – и отмяна - без ограничения. В малките окръзи и съдилища, хората са лишени и от една инстанция, известно защо. А няма ред на частна жалба до Конституционния Съд. В същото време, има толкова много юристи. Следва да се приемат всички по съдилищата и да няма ограничения на инстанциите, както беше поне това до сегашния ред. Или съдебната власт трябва да е недостъпна. Или, на кого му трябва да е така.

Докато обаче е така, законът ще бъде изопачаван и изкривяван. Съдията, особено ако не е бил адвокат и е на 25 г., ще се чувства велик и ще се изкриви. И Висшият Съдебен Съвет ще го защити и награди за извращенията му с българския народ, и неговия адвокат. Ще се лансира този съдия, а ще се линчува адвоката. Адвокатът ще мълчи и ще се подчинява на съдията. Съдията ще бъде военен командир. Адвокатът – негов подчинен и длъжен. Тези са въпросите на българския народ, но никъде не са на дневен ред. Т. е., властимащите като такива, сякаш предпочитат дори държат на сегашното състояние – на извращения и заобикаляне на закона откъм силата на съд, в името на народа, срещу народа.

Но изопачаването на нещата, се нарича корупция, а не подкупът. Това го учи още римското право. Още там е сторен първият акт на корупция и явлението е точно дефинирано като интерполация, или затъмняване на нещата. Там обаче, то е допуснато от преумора. При нас, то се върши все повече и по-съзнателно. Нашият съд сякаш не желае да работи. Никой не работи и не му се работи. С малко изключения – едва пред върховните съдилища, ако някой не ти попречи да те допуснат пред тях. Има дела, които се носят на ръка до по-горния съд. Съдиите пишат писма в своя защита. И други. Оправдаваме ги, като казваме, че в момента сме като през ранните 90 години. Никой не знае къде отиваме, каква е заповедта отгоре, и пр., и пр. В същото време, тези отгоре не знаят за никаква тяхна заповед. И това не е извинение. То, просто, не е правосъдие. Съдиите стават смешни и трябва вече и сами да се спрат. Време е да се разпусне целият съд, докато се устрои изцяло наново. С желание да се обслужва българския гражданин, българския народ, да му се помага, да намери правилния път. Но да се умира от съд – както все повече и повече, се случва в момента, това повече, не може да продължава.

Съдебен Рекет

Тези дни бе обявен от български съд следния съдебен акт, цитираме от него:

„Ищцата представя копие от исковата молба вписано в Службата по вписвания при ….РС. С молба вх.№ …/… г. на РС-….. по делото конкретизира претенциите си по исковата молба, като сочи, че предявява иск за делба на лек автомобил „Мерцедес” и на сумата ___________ лв., че останалите й претенции следва да бъдат разгледани във втора фаза на делбата като искания по сметките.

Предмет на делбата е правото на собственост върху конкретна, индивидуализирана в исковата молба вещ. Недопустима е делбата на парични суми, тъй като всеки от съсобствениците може да търси своя дял от парите без да необходимо преди това да е извършена делба. Припадащата се част от паричната сума може да се търси чрез осъдителен иск. Налага се изводът, че искът за делба на сумата придобита от наследодателя като ЕТ в размер на _________ лв. при квоти по 1/3 на всеки от наследниците, е недопустим. Производството за делба в тази част следва да бъде прекратено, поради недопустимост на осн. чл. 130 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения от Г.У. от гр.Ч. иск против М.Ш. и Г.Ч. за делба на сумата придобита от наследодателя С.Г.Ш., ЕГН …, починал на …г, като ЕТ”…” гр…... в размер на 14750лв. при квоти 1/3 на всеки от наследниците, поради недопустимост на осн.чл.130 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на ищцата с частна жалба пред ……..ОС.”

Този акт буди съмнения дали е от юрист или това е съдът в РБ и какво може да очаква българският народ оттук. Всеки юрист ще знае поне това, че правото на делба не подлежи на ограничение от никого, още повече, че това право е особено, и следователно, то дори изключва всички останали, т. нар., общи искове. Не на последно място, ищецът е този, който решава какъв иск да заведе, и пред това решение, съдът му е подчинен. Съгласно чл. 2 ГПК, в сила от 2008г., съдът е длъжен да разгледа всяка молба, подадена до него.