Функциите на съда според съда – и основните проблеми на съдебната система у нас

На 03. 01. 2011г. действащ български адвокат, при изпълнение на дейността си в районен съд град Ч., който е по американски модел, в РБ, беше арестуван от трима служители на съдебната охрана на съда, със закана и два опита за физическото му покушение от страна на охранителите, по изрична такава заповед на съдия при същия съд, както охранителите я съобщават на адвоката, преди да извадят оръжие срещу него.

Председателят на ОС град С. е незабавно уведомен от страна на адвоката. Все още не взема никакви мерки, вероятно като счита, че това е напълно в реда на нещата.

В същото време се издава специална инструкция на Главния Прокурор за неприкосновеност на адвокатите по време на изпълнение на тяхната служба.

В същото време неприкосновеността на адвокатите е общо задължително правило, което действа денонощно на територията на РБ, по закона за адвокатурата, който е изключителен като уредба. Изключва други правила и определя дейността на адвоката като изключителна.

Най-пряко какво правят съдията и адвокатът в тяхната дейност. Разликата между двамата е, че съдията не може да се държи като адвокат щом е съдия. Работата на съда е да бъде безпристрастен и да прилага точно закона – според целият закон в система, съдията има образ на едно мълчаливо скромно лице-арбитър, което събира доказателства и изслушва страните, докато се изчерпят техните реплики и дуплики; а на адвоката – да обжалва и коментира съдията за грешките му дори пред него, по време на процеса – примерно, в гражданския процес, по правилото на чл. 146 ГПК, изм. 2011г. – адвокатът е този, който не мълчи, а говори, и е длъжен да говори, съгласно функцията му, изрично отредена в сферата на правоприлагането в РБ. Съдията няма право да държи да се отстоява неговото виждане по делото. Няма право да държи, неговото определение или решение да бъде защитено от по-горния съд, да заема страна срещу адвоката и той да започва да му пречи, което е все повече практика, на посочения, явно американски само за прикритие съд, на ето и такива съзнавани престъпления – за рекет, опит за атентат, в чиито връзки явно, се стига и до описаното покушение от съдия над адвокат.

При всичко, ако посочените двама съдии, нека са и още 13 – толкова по-зле за фактите и всички съдии, наистина вярват, че един атентат срещу адвокат е в реда на нещата, те следва, че са дори военно-престъпна организация. Най-вече, да вярват, че по закон, формите на изнудване и прояви от тяхна страна с всякакъв античовешки елемент, са част от именните им правомощия да са съдии, и по-горестоящите, да защитават ревностно подчинените им на първа инстанция, за тази им дейност.  

Толкова по-лошо говори за всички тези съдии, ако вярват и търсят вина за опита им за атентат, у адвоката.