Въпросите на българското правосъдие станаха много – така ни се казва непрекъснато. А всъщност, не са нито толкова много, нито са сложни. Дори е един към момента същественият въпрос, и той продължава да се заобикаля. Например, как се определя в българския закон това действие или бездействие, когато в него пише, че 2 плюс 2, е равно на 4, а съдията казва, че е 0. Къде в закона има текст, според който едно такова действие на един съдия е означено като порочно, но още повече, и наказуемо. Защото за едно такова действие един счетоводител, например, ще отиде в затвора. Съдията е един обикновен специалист. Какво наказание се определя и налага на един съдия за извращаване и изопачаване на истината, и материята. Още повече, че е юрист.
Докато ето тези въпроси не станат основите за устройството на съдебната ни власт, такава ние нямаме и няма да имаме – погледнете самомнението и високомерието на съдията в неговите актове на рекет, който върши под формата на съдебни актове, откъм позицията си на съзнавана за това власт. Съзнавана за извращения власт. Да мисли, да вярва, но и да знае, че гражданинът ето сега, му е в ръцете, и ако иска, ще му даде, като че ли той е този, който му дава. В един момент се оказва, че ето за това едно самомнение на съдията, е само тук Висшият Съдебен Съвет. Т. е., ще става въпрос евентуално за съдебна диктатура и нейното легализиране. Още повече днес, докато продължава и действието на чл. 280, ал. 1 ГПК, в сила от 2008г., под чиито ограничения, един адвокат е натоварен просто така, с цялата тегоба и несрета на съдебната власт. На което и не може да му се даде вяра, та даже и да се върши в името на българския народ.
Напротив. Върховният Касационен Съд следва да работи дори на две, три инстанции, или нива. Касация – оттам – надзор за законност – и отмяна - без ограничения. В малките окръзи и съдилища, хората са лишени и от една инстанция, известно защо. А няма ред на частна жалба до Конституционния Съд. В същото време, има толкова много юристи. Следва да се приемат всички по съдилищата и да няма ограничения на инстанциите, както беше поне това до сегашния ред. Или съдебната власт трябва да е недостъпна. Или, на кого му трябва да е така.
Докато обаче е така, законът ще бъде изопачаван и изкривяван. Съдията, особено ако не е бил адвокат и е на 25 г ., ще се чувства велик и ще се изкриви. И Висшият Съдебен Съвет ще го защити и награди за извращенията му с българския народ, и неговия адвокат. Ще се лансира този съдия, а ще се линчува адвоката. Адвокатът ще мълчи и ще се подчинява на съдията. Съдията ще бъде военен командир. Адвокатът – негов подчинен и длъжен. Тези са въпросите на българския народ, но никъде не са на дневен ред. Т. е., властимащите като такива, сякаш предпочитат дори държат на сегашното състояние – на извращения и заобикаляне на закона откъм силата на съд, в името на народа, срещу народа.
Но изопачаването на нещата, се нарича корупция, а не подкупът. Това го учи още римското право. Още там е сторен първият акт на корупция и явлението е точно дефинирано като интерполация, или затъмняване на нещата. Там обаче, то е допуснато от преумора. При нас, то се върши все повече и по-съзнателно. Нашият съд сякаш не желае да работи. Никой не работи и не му се работи. С малко изключения – едва пред върховните съдилища, ако някой не ти попречи да те допуснат пред тях. Има дела, които се носят на ръка до по-горния съд. Съдиите пишат писма в своя защита. И други. Оправдаваме ги, като казваме, че в момента сме като през ранните 90 години. Никой не знае къде отиваме, каква е заповедта отгоре, и пр., и пр. В същото време, тези отгоре не знаят за никаква тяхна заповед. И това не е извинение. То, просто, не е правосъдие. Съдиите стават смешни и трябва вече и сами да се спрат. Време е да се разпусне целият съд, докато се устрои изцяло наново. С желание да се обслужва българския гражданин, българския народ, да му се помага, да намери правилния път. Но да се умира от съд – както все повече и повече, се случва в момента, това повече, не може да продължава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар