В България съществуват и тежки фактически състави. Касаят вероятно връзки и с наследствено правоприемство и административно правни последици, докато същевременно текат тежки спорове за собственост, а именно – между много лица и страни. Това би могъл да е един само пример за тежък фактически състав. Един такъв пример е истинското българско право. Прави впечатление, че то може да се познава само в средите на софийските, вероятно и пловдивските юристи. Защото прави впечатление, че когато в малките съдилища или райони влезе един такъв същински правен спор, то съдиите гледат да го прекратят и общо взето, не знаят какво да правят, накрая вършат престъпления, за да не гледат делото. Считат, че адвокатите не са компетентни, а нехаят за проблема, който съществува и че хората желаят въпроса да се нормализира от съдът, който за това е компетентният в нашата държава.
На тази страница сме засегнали отчасти проблемите с т. нар. Незаконно строителство. Това е същински правен въпрос, случай. Касае административно правни отношения редом с отношения на правото на собственост. Този случай сега няма да развиваме, като само ще очертаем, че не се разгледа от съдът компетентно по мястото на изземване на сградите от министъра на регионалното развитие и благоустройство, Плевнелиев. Защото на него служи съдът, а не си гледа работата по тези дела, по местонахождението на имотите. Изобщо не се отчете, че засегнатите строителни обекти са от 4 категория, върху която следователно, нямат правомощия ДНСК, а местните строителни органи – Общините. Още по-малко, съдът се занима с правото на собственост, владение и пр. Ето в тази връзка, прави впечатление, че днес, когато съдът бил по американски образец, то той трябвало едва ли не да работи като по бланка – и ако случаят, който е действителният, не съвпада с бланката, то той подлежи на отхвърляне. Този въпрос прави ад живота на хората, докато някой го е заповядал, постановил, още повече негласно: в Държавен вестник, източникът на действащото право в РБ, няма такова нещо, а противното е практика все повече и повсеместно, Върховен Касационен Съд, а вече и Върховен Административен Съд, отхвърлят задължението си да работят като юристи, и никой не се занимава с право в тази държава.
От моята практика, която в случая е съвместна с няколко адвоката като процесуални защитници, и доста други адвокати и съдии, като споделяне на процесуални и материално правни въпроси, видях, че в целия съд, югоизточна България и София, има три тежки дела, и трите не се знаят от съда като фактически състави и разпоредби на закона, и за малко, и трите да бъдат изпратени в кошчето за боклук от съдиите на РБ. За малко, защото само благодарение на едно от тези дела, бе спасено второто.
Случаят касае строителство, ранните 90 г . Когато то се извършва във държавни обекти. От друга страна се засягат и следните въпроси: дали днес бившите държавни обекти през 90 г . са собственост на общината или на държавата. Паралелно стои въпросът – е ли ползвателят на бившата държавна собственост, собственик, или лицето с право на претенция и за собственост върху обекта, държавна собственост до 90г. На тези въпроси не се отговори изобщо по делото от съдиите, което е прецедент в окръг Смолян, окръг Пловдив, София, но и пример как да се коригират другите два случая и как да не се постъпва и с тях.
Смолянският случай касае ресторант „Рибката” в град Чепеларе, построен за първи път от Окръжният Комитет на Партията под ръководството на Председателя Величко Караджов, заедно с рибарниците в град Чепеларе, универмага, както и новия център в град Смолян, за посрещането на дипломатическия корпус към 83г. по онова време. Помните, нали.
Наред с този случай, вторите два случая, които текат са тези: случаят НДК София – чия собственост е, общинска или държавна. Отговорът е прост – общинска, съгласно Наредбата за държавните имоти, която действа включително до 96г., и повече.
Третият случай е също така тежък, както и първият – чия собственост е резиденцията на българските архитекти, построена до руините на черква в област Пловдив. За това се води дело от Съюза на Българските Архитекти срещу Света Митрополия Пловдив от години. Ако по първото дело, което работим съвместно и с пловдивски и смолянски адвокати, не се бе наложило да занимаем и председателите на Пловдивския Апелативен съд за въпроси от етични нарушения и извънсъдебен натиск, включително физическо посегателство и заплаха с оръжие на живота на един от адвокатите по делото заради същото дело, то делото на българските архитекти и светата Митрополия, вече и бе затворено – явно насилствено и предубедено, и щеше да е в кошчето, като нашето дело. Но това се поправи за този втори случай, като пловдивските магистрати от нашия случай научиха някои неща и ги приложика като законните неща в пловдивския случай. Може да проследите този факт на страницата на Апелативен съд Пловдив с малко повече четене и издирване.
Случаят в Смолян обаче остана закрит. За насилието по делото, заради това, че няма съдия, който да е в час с нормативната уредба от 90-те години, а тя е тази уредба, която все повече ще влиза в съда оттук-нататък, делото тежко пострада, и стана по-тежко отколкото е в действителност. Роля изиграва и ползвателят на бившият държавен имот в лицето на РПК „Николка” град Чепеларе и техният юрист, работещ при абсолютно явен конфликт на интереси – адв. Борис Къдрински град Чепеларе. Съпруг на Районния Прокурор, той си позволи много посегателства срещу подзащитната ми страна по това дело. И лично срещу мен като адвокат. И поведението му бе явно лансирано от всички съдии по делото. Факт е, че е увредил много граждани на град Чепеларе дори и село Павелско, докато е работил също така, а и до днес, и като юрисконсулт на Община Чепеларе. Но това дело се превърна в същинска престъпна дейност, извършвана от съдиите в съучастие с посочения юрист и една кооперация.
Заради това, че тя е бивша социалистическа кооперация, бе преследван адвоката на потърпевшата от всичко страна в мое лице, докато накрая и това ми направиха, като ме влачиха 2 часа по коридора на третия етаж на съда в Чепеларе. По заповед за арест на съдия Хебова, за което бях устно предупредена, и ако това е единственото законно действие по случая, да бях предупредена. Фактът се потвърди от началника на съдебната охрана Смолян пред адвокат Сталев и Кабасанов, на които се обадих, докато охраната, след като ме предупреди, че имат такава заповед ако откажа да напусна съда доброволно, отидоха да си вземат оръжието, защото аз отговорих, че имам още работа в съда и не мога да напусна. В това време съобщих по мобилния на сочените адвокати, те се изправиха на крак, накараха ме да не изключвам мобилния, и паралелно бяха свидетели на станалото. Извади се на два пъти оръжие, съдия Башева леко поприпадна от този факт на стола й, защото и тя наблюдава цялата работа, която бе явно нагласена.
Може да си представите колко тежко е наистина делото и как се печелят дела в Чепеларския съд от неправоимащи, както в случая на страната на другата страна, в лицето на една социалистическа кооперация. В същото време в България има закон, че всяко действие, което се прави в защита на комунизма, е престъпление.
Всичко може да се установи много просто – прочетете цялото дело от 2004г. и вижте сами – какво е правила по делото нашата страна и какво правят с него съдиите. Целият състав на съда в Смолян и Чепеларе излиза в защита на РПК „Николка” град Чепеларе – толкова добър адвокат ме направиха. Въпросът обаче остава. Личностната омраза ще отшуми срещу мен, но въпросите за извършени престъпления, съставен елемент на самия случай, остават, и рано или късно, тези въпроси ще изиграят лошо всички тези съдии, които по този начин, с такава жестокост, желаеха да ги скрият – да скрият, че една социалистическа кооперация е извършила престъпления заедно със своя адвокат, за да се пише за собственик на бивши държавни имоти на обща стойност 2 милиона лева, пари на строителите на ресторант „Рибката” – новото строителство през 92-93г. Още повече, на тези хора са всички документи за собственост по делото, а не на кооперацията. Но съдът не го гледа. Той само се занимава с война в съдружие на всички съдии по место срещу нашата страна, на мен, другите двама защитници, и собствениците на новата сграда на ресторанта. Това е изнудване, в най-чистия случай на наказателния кодекс, и то на цената на 2 милиона лева, в съучастие и съизвършване заедно със страната на бившата социалистическа кооперация и нейните юристи, семейство Къдрински, също на по-заден план, и Кръстанови. Това е и форма на комунизъм, която също както посочихме по-горе, е въздигната в престъпление.
Ето малко факти, доказани по делото, за да си направите сами сравнение: РПК „Николка” е учредена 62г. като селкооп. Началото на тези кооперации е след 40-те години, т. е., те са след-национализационни форми на сдружения, които единствени, са допустими от комунистическото ни общество, а именно – без собственическа база, за общо потребление на масите. Тези кооперации, възникнали за целите на комунизма, да бъдат тяхно лице, не са носители на бившата частна собственост, която е на национализираните лица и вече е държавна и общодържавна до 56г., когато и горите, всички и без изключение, се предават и изземват в полза на държавата. Този факт как може да се знае от един съдия – когато адвокатът е запознат и го упомене. Адвокатът как може да се запознае – когато проследи наименованието на кооперацията и цялата материя за национализация и реституция, от 25 година. Дотук нищо трудно, освен ако съдията не го мързи да гледа. И ако оттам, му е по-лесно да е предубеден. А, и ако от това, му хареса да изкара адвоката некомпетентен, дали е вече просто мързел, поведението в такъв случай на съдията. Че после да иска и да го убива. Макар и само от завист. Ето че не става въпрос само за мързел, а за явно изнудване – явно съдията много добре знае, че адвокатът не е некомпетентен в случая. По-нататък:
Как се развива връзката РПК-Държавата до 90г. Държавата е собственикът на своите обекти, които строи. И понеже не й трябват, може би ги е строила само за лице, за пред света зад берлинската стена, то ги оставя на РПК да ги използва – да върти браншова дейност – хранене, пиене, магазинна дейност – за потребление на масите. И да изкарва пари за председателите на тези кооперации, които са партийци и служат на партията. Каквото каже партията, това ще се прави. Т. Е., тези кооперации са държавни организации в същността си. Какво означава този факт. Че тези кооперации не са собственици на имотите, които са си абсолютно държавна собственост. Това ако не се знае от един съдия, мързел ли е или изнудване срещу другата страна.
Как могат тези кооперации щом не са бивши реститути, щом като държавата не им е отнела дадени вещи до 44г., да станат и собственици върху държавния обект след 90 г . Само ако влеят строителни инвестиции в даден обект – не само да забият един пирон, което РПК и никога не е направила в цялото си битие, но да извършат капитални преустройства, мащабно строителство, и то да е узаконимо, предвид че държавното строителство, е без нито един канал, и подлежи на събаряне, в противен случай.
В случая с ресторант „Рибката” обаче, кооперацията прехвърля това си право на инвестиция, на частни лица – нашата страна. Като прави това, се постига фактически състав на форма на отдаване на държавна и общинска собственост, за което си има Постановление на МС от 91г., за продаване на обекти държавна собственост. Това се прави с договор за обезщетение на кооперацията срещу отстъпване на правата й на ползване върху обекта срещу дългосрочно изкупуване, за инвестиции в него на други лица, които след инвестицията, получават правото на новото строителство, или общо на цялата сграда, при това пряко от държавният собственик – ОНС Чепеларе. И така се е постъпило в случая по това постановление, а и в много други случаи. Но само в Чепеларе, има проблем да се признаят правата на собственост на страната, чийто представител съм в съда. Заради ето следното: РПК постъпва както по постановление, но едновременно с това изисква копие на документите за новото строителство за 2 милиона лева от нашата страна, и ги представя като свои документи пред Община Чепеларе. Оттам общината й деактува цялата държавна собственост в град Чепеларе, като счита, че РПК е инвеститорът в държавния обект на тази цена от 2 милиона лева, въпреки, че ясно в документите е записано, че инвестицията от 2 милиона лева е на частното лице. Още повече, че 4 месеца по-рано, инвеститорът в лицето на нашата, а не друга страна, е снабден и с акт за узаконяване, от Народният Съвет, за новото строителство на ресторанта, т. е., той е учреден за единственият вече собственик на този ресторант, с учредителен акт, какъвто е актът на държавният собственик. Само дето, когато деактуват и едва месеци след това, на РПК всички държавни сгради, сбъркват, и й деактуват и бившата сграда на ресторанта. А тя, едно, че вече не съществува, друго, че вече е учредена като нова, както само оттук съществува, на частното лице. Тази грешка не е без значение, че се допуска, когато юрисконсулт на общината е адв. Къдрински, баща, който е дотогава и адвокат на РПК.
От всичко това, страната ни научи от наредбата за държавните имоти и редицата постановления на Министерския Съвет, че една сграда, която е строена от държавата, но е строена в града, е собственост на Общински Съвет и под негово разпореждане. Също научи, че новото строителство променя коренно една стара сграда, така че между претендентите има най-малко съсобственост и право на делба, което трябва да се уважи. Едните ще си останат в обекта, а другите, ако не са получили премного вече обезщетение за това, ще го получат парично обезщетение при втората фаза на делбата – това е реално възможна делба. В обратния случай, РПК ще върне всички взети обезщетения и цялата инвестиция по коефициент на националните счетоводни стандарти и ще си запази и ресторанта. Какво най-много изплаши от тук съдиите в нашия случай, и сочи, че са ни изнудвали – че РПК не само трябва да напусне ресторанта, но трябва да предаде на страната ни и хлебозавода, и универмага в град Чепеларе, за да ни обезщети, защото ни го дължи – по закон и по документ, който е в делото. Още кое съдът не можа да възприеме и също пряко говори, че съдът ни е изнудвал за 2 милиона лева – че РПК при този случай, ще следва да бъде изпратена на прокуратурата от самия съд, заради фалшивите си документи, защото ние ги оспорихме, те са явно фалшиви, и последицата за предаването им на прокуратурата е служебна, следва задължително. Ето съдът в Смолян какво избегна да направи, или ни изнуди в размер на 2 милиона лева, които днес са 20 милиона по стандарт на инвестиционен коефициент на преобразуване. А в крайна сметка, съдът защити така една социалистическа кооперация, като още повече изяви системата и методиката си на работа, а именно, че съдът е социалистически, ако и американски модел, и че той с право не се занимава, а с това, както той каже, не както каже законът. Дотук нищо лошо – или ново. Това се очаква от българския съд в град Смолян. Но защо съдът допуска и продължава да мълчи, и да се радва, че един от съдиите, е извършил включително опит за покушение над действащ български адвокат в цялото му преследване, заради прикриването на престъпленията на РПК Чепеларе от целия този съд. Защо РПК продава хлебозавода град Чепеларе. От какво се е изплашила. Какво иска да скрие. Какво си знае и явно го признава с действията си. Какво още има да укрива и укрива. Защо продаде земите си и в планината Карабалкан, които била завладяла по давност 78г., което е абсурд, и заради това пък Поземлената комисия и връща земя в центъра на Чепеларе – през 2000г. – под ресторант „Рибката”, когато той е вече учреден на частник, още на първи април, 94г. А всички други документи, заповеди и решения, в полза на РПК от органите Чепеларе, после и съдът, последват фалшиви, месеци и години по-късно. Та и тук съдът, ако може сега да ги узакони – така завършва засега случаят „Рибката” на Величко Караджов и Тодор Пепеланов. Други строители не познава този ресторант.
Все пак защо страната ни губи делото вече трети път, като два пъти дотук съдът казва на страната ни – вашите права са за друго дело, и ние най-чинно го завеждаме. Третият път обаче, съдът каза, не, вашите права не могат да са за друго дело, те са за едно дело. Защо тогава не възобнови първото ни дело, което в такъв случай също поискахме от съда. Или защо във връзка с всичко това, пловдивският съд, например, промени мнението си за делото българските архитекти, и макар че и там го бе приключил, отмени хода по същество, след затварянето на делото. Какво видя пловдивският съд от нашия случай, че ще върши, ако постъпва като смолянския съд. Защо обаче, и в нашия случай не се постъпи така, и председателите на съда не се намесиха, което се направи за пловдивския случай. Колко са вече съучастниците следователно, в рекета на страната ни от РПК и адвокатите й Къдрински, във вещното и лично укривателство, което се извършва, в недопустимия тормоз, оказван над страната ни, още преди делото, когато собственикът бе предаден на прокурор Къдринска от съпруга й, адв. Къдрински. Как може при всичко и въпреки всичко, да се лансира като правилен акта на физическа саморазправа на съдията Хебова с един адвокат, та нека да е и в мое лице. Или, колко братя и сестри има адв. Къдрински и РПК в лицето на всички съдии в окръг Смолян. Такъв прецедент няма в България досега, никога не е извършван, или е извършван? – Видьо Иванов, пак в Чепеларе. Да плашиш ти адвокат с пистолет, като си бил съдия.
Това че след всичко, Главен Прокурор издаде постановление за неприкосновеност на адвокатите, няма как да замести нужните действия на председателите на съда в Смолян и Пловдив, на които това им е работата. То не може те да нямали никакви права, а да имат права да убиват българския адвокат, т. е., това им е и службата на народа. Като мълчат и нямали права, за всичко това е заведена и прокурорска преписка. Заведени са и нужните дела и сигнали в съдилищата и пред комитетите за нарушените права на човека. Подадени са и сигнали до вестник афера.бг, отзвук и родопи вест. Огласен е случаят, който е и публичен, за да не се допуска и да не позволявате така да се държат с вас в никой съд, ако е български.
Заради този случай, пострадаха вече всички мои дела и клиенти през последната година.
За първи път влизах при дадена съдийка на първа инстанция в Окръжния съд също тежък, но и напълно лесен случай, тя 1 час не престана да ме обижда. Когато след напускането ми от зала подадох сигнал и после председателят бил прослушал звукозаписа, се оказало, че няма такова нещо. Когато обаче го запитах неговият звукозапис колко времетраене е и се оказа, че е само около половин час, аз го уведомих, че нашият звукозапис от цялото дело е 2 часа и половина. Ето това са съдиите. Те си работят по мнение, те не се занимават с право в Смолян. Лошото е, че при всички наши сигнали до Пловдив, там вместо да вземат мерки, като че ли се научиха точно от Смолян как да не се гледа право. Същата тази съдийка за аналогичен случай на ресторант „Рибката” е признала право на собственост там, случаят Цв. Симеонов-Г. Демирев, където обаче няма нито един документ за инвестиции – само едно удостоверение от общината, т. е., от юрисконсулта Къдрински, и експертно заключение от експерт Крушкова. Те бяха същите и в нашето дело – „хората” на другата страна. Вижте статиите в афера.бг – американски модел съд – ганьовско правосъдие 1, 2 и 3. Да не упоменаваме, че поредния такъв мним експерт по нашето дело, Милин, каза устно, едва в края на изслушване на втора експертиза 20010г., че ресторант „Рибката” бил от 400 тона бетон от 83г. Т. Е., колкото е новият център Смолян. Помните ли, че тогава е имало и дело за надписване на бетон и още не е прекратена следствената преписка за това присвояване. А че е имало и друг ресторант „Рибката” в град Чепеларе, отсам реката, колкото планински заслон. Помните ли. Общо взето, покрай нашето дело и експерти, и всички съдии полудяха. Напук на нас, по други дела се правеше законното – и се обявяваше в интернет. Съдиите Колчев и Кисьова пък, за да не се окаже, че само с нас са били ненормални, ощетиха нарочно други дела по същото време, за да допускат нарушения и с други. Съдията Димитрова пък каза на съдията Печилкова, младша, още преди 7години, да ни прекрати делото. Димитрова също така поиска от нас целия опис на фактури, по които е извършено деактуването в полза на РПК, изготвен през 92 и 93г., и автентичен за истинския инвеститор и инвестиции, да го препишем наново и тогава да го внесем, иначе нямало да гледа делото. Нещо, което ние и до днес не може да направим. В едно от делата ни 6 съдии на окръжен съд влязоха да го разглеждат и го разгледаха още преди да ни призоват в съдебна зала. И изобщо и толкова ни призоваха, и толкова се гледа нашето дело. В Смолян. И 2008 същото. И 2009. И 2010г. То се решаваше по телефона и се пишеше напоследък, и в Чепеларе и Смолян, от Хебова, дори когато го гледа ужким и Руменов. Пълна държавна „власт” върху собствеността и живота на хората. Съд няма в този окръг. Или следва да се затвори, или всички дела от 2 години насам да се преразгледат. В същото време помня как една изнудвачка Бистра, осъди маса лица без нито един документ за приемане на наследство, без нито един платен данък, без нито една скица – на нейно име, за да се види от някъде, че тя има право да води иск за собственост, който е недопустим без скица на името й. Казвам – не сте виждали толкова братя и сестри, когато трябва да се помогне на изнудващите страни в един процес. Тези хора нямат право да работят дори и като адвокати. Те трябва да си подадат оставките. Съдиите както всички са наказуеми. И за всичко това следва да си понесат наказанието. Те нямат наказателен имунитет. Повече от четирима експерти по нашето дело, та дори Крушкова и Милин, знаят и казаха писмено, страната ни има права във вещта и тя е обща, да оставим глупостите, които си позволиха да изговорят набързо устно.
При всичко това, един кой да е съдия, да каже, че правата на нашата страна са за друго дело, не за това, а в третото дело – че са били за първото, то този съдия най-малко е болен, а ако е здрав, е извършил вещно и лично укривателство в качеството си на съдия, и подлежи на наказателно преследване. Да не говоря за юриста Борис Къдрински. Вижте макар и едно от последните му дела: срещу Цвятко Янков от град Чепеларе, 75г. за развод. Само и само да придобие съпругата му къщата им, която е и лична собственост на Цвятко, но за това нямат документ, адвокатът завежда дело за развод и иска присъждане на ползването на семейното жилище, като междувременно от 2 години старателно и ударно води от името на съпругата преписки срещу Цвятко пред полицията, в момента включително и наказателно дело, като толкова са му познанията и счита, че ако Цвятко и виновен за развода, то жилището, което е негово и той го е строил, ще отиде на жена му, без съдът да задължи жена му да му предаде друго, в такъв случай жилище. Вижте какво насилие се прави само по това едно дело, камо ли за дело за 2 милиона лева. Питам се кои и какви са му съдиите на този адвокат, че толкова сляпо го слушат, братя ли са му, деца ли са му, защото са му като такива, а не като съдии. И как този адвокат си печели по този ред делата и той знае ли изобщо нормален ред да оправи нещата на клиентите си. Питам се колко хора са потърпевши точно в града от неговите действия. Един зная, че бе доведен до смърт така. И за това имаме свидетели. Също и делото Адил Мехмедагов. И изобщо не се питам какво още правят всички тези съдии на банките в нашия съд. Не се питам какво беше това преследване на действащ български адвокат общо от всички съдии – пише го в делата и го казват хората в град Чепеларе. Пише го в забраните на закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който уви, от Смолян още не си е отишъл. За това тук плакаха и още плачат, и ще плачат, Пловдивските и Асеновградските, и Софийските адвокати. А дадените за противодействие председатели си гледат сеира. Имат права за това, даже да убиват, за нормалното – нямат права. Ето ви го съдът, дори Смолян да би бил отделна република, това е България, и е повод за незабавно законово противодействие.
Следва продължение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар