ПРАВНИ ПОНЯТИЯ КЪМ
ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА: гр. д. №79/2011г, гр. д. №130/2009г. и гр. д. №47/2008г. на РС Чепеларе,
за делба на основание общност на вещта поради общото й построяване
Във връзка гр. д. №201/2007г., гр. д. №118/2006г., гр. д. №33/2005г., гр. д. №124/2004г. и гр. д. №88/2004г., всички по опис на Районния съд град Чепеларе,
И ЗНАЧЕНИЕТО НА НЕГОВОТО РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО ИМ,
Във връзка пълната трансформация на собствеността у нас от 1990г., плахата промяна на законодателството като термини по дадените въпроси за новото частно /капитално/ строителство - пристройки, преустройства, съпоставени с прилагането на сочените правни понятия по предназначението им, във връзка наличните фактически състави, във връзка на житейското обогатяване на случаите,
както във връзка на битието на соченото дело, евентуално на опит до делбения или аналогичен процес, като развиван изключително на практическа основа, а евентуално и на прецедент, който да е помощен, или да не се допуска със следващите го аналогични дела, в частта на недопустимите нарушения на принципни, специални и особени законови, и тълкувателни разпоредби – преди делата: прим., Пловдивската патриаршия срещу българските архитекти, и случаят НДК град София
ИЗВЕЖДАНЕ ПО ДАДЕНИ ДЕФИНИЦИИ
Теорията досега не дава конкретни дефиниции на ПРИРАЩЕНИЯ, ПРЕРАБОТВАНЕ И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ, освен извличайки ги в система или с кратко описание както в „Ново вещно право”, проф. Петко Венедиков, издание на Сиби, 1995г., т. 184-190. Според него, понятията означават както следва:
1. Приращение: „когато в един недвижим имот са направени постройки, посаждения или посеви с чужд материал”.
2. Присъединяване: „когато към една вещ е била присъединена чужда вещ, ако присъединената част бъде отделена, тя принадлежи на предишния си собственик, а не на собственика на главната вещ.”
3. Преработване: „при което една вещ се употребява за материал, за да се изработи друга вещ.” „Новосъздадената вещ принадлежи на собственика на материала. Изключение за случая, когато стойността на изработването надминава стойността на материала и ако лицето не е знаело, че материалът принадлежи на друг (чл. 94 ЗС).”
Авторът извежда и трите правни явления като приращения и видове приращения.
Той ги определя като предпоставка за възникване и на облигационни правоотношения, но които са различни от обикновените облигационни отношения.
Подчертава така, и прави извод за друго, преди определянето на облигационните отношения от тях: „Във всичките тези случаи лицето, което черпи права срещу собственика от обстоятелството, че в имота са извършени постройки, посеви или посаждения с негови материали, трябва да докаже това обстоятелство; ако твърди не само че са направени с негови материали, но и че са извършени от него, трябва да докаже и това. Тежестта на доказване и в двата случая лежи върху него, понеже чл. 92 ЗС установява предположението, че всички постройки, посаждения и посеви в един недвижим имот се смятат направени от собственика и с негови средства, докато не докаже противното – освен ако е установено друго.”
Без съмнение в това друго има предпоставки първо на общност на вещни права – чл. 95, ал. 2 във вр. чл. 94 ЗС, както и според дефинираното на първо място понятие от същия автор – определящото го значение е в съдържанието на “чуждия материал”, определението – чужд, съответно “чужда вещ”, и волята, и знанието. И още при:
4. Отделянето на правото върху постройка като самостоятелно от правото върху земята. Собствеността върху постройка. Право на строеж – Петко Венедиков. Веднъж строежът извършен, правото на суперфиция преминава като акцесорна част от правото на собственост на сградата. С извършването на пристрояването или надстрояването се получава етажна собственост. Суперфиция върху държавна, общинска земя е пълна суперфиция – чл. 15 ЗС.
ИЗВЕЖДАНЕ ПО ВРЪЗКИТЕ от ЛОГИЧНАТА НОРМА И ТЕОРИЯ
1. Гражданският оборот в частност се дължи на отношенията между лицата по повод вещите, съществуващи и формиращи действителността.
Връзките на лицата с техните вещи са абсолютни правоотношения, а между лицата – относителни.
Абсолютно правоотношение е вещното право. Абсолютните правоотношения също важат, и то до всички останали лица. Протичат от субекта до всички останали по повод една вещ, поради връзката й с дадения субект.
Относителните връзки са между две или повече лица, но протичат само помежду им. Тези връзки са облигационното право, което може да е също по повод една вещ.
Всяка относителна връзка също важи до всички (и е относително относителна) – дължи обезщетение всяко трето лице, което попречи на връзката между две лица да се изпълни – чл. 21, ал. 2 ЗЗД. Поводът или резултатът на всяка относителна връзка е също така една абсолютна връзка – факт, който може да е от значение за всички.
Правото на собственост на едно лице върху една вещ е едно абсолютно правоотношение. Правото и задължението между две лица по повод даден обект на гражданския оборот е относително правоотношение. При абсолютното отношение задължените са всички останали лица, които го търпят. При относителното – задълженията по принцип се осъществяват само между обвързаните лица.
Лицата се ползват от правата си, за да задоволяват свои интереси – чл. 8, ал. 2 ЗЗД. Абсолютните отношения обуславят относителните, и обратно, относителните съдържат абсолютните. И двете групи преливат едни в други, и обуславят себе си.
Вещите са основен обект на гражданския оборот. За разлика от лицата, които ги използват и поради това, че са носители, и имат волята, са субектите на гражданския оборот, вещите са предмети, и са неодухотворени. Имат форма, пространство и други обективни характеристики, по които се определят. Вещите основно биват движими и недвижими. Недвижимите вещи не са преносими за разлика от движимите, а са по принцип здраво свързани и неотделими от земята, основната недвижима вещ. Към тази група спадат основно сградите, като заради специфичните им качества, към същата група се причисляват – кораби, автомобили, въздухът, електричеството. Недвижимите вещи имат различен ред и начин на придобиване, за разлика от движимите вещи.
Придобивните способи са начините на придобиване на правото на собственост върху дадена вещ. По българския закон придобивните способи на правото на собственост са изброени в глава VІІІ, чл. 77 от ЗС. Цитираната разпоредба гласи, че „правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона”. В т. 2 на същата глава, ЗС изчерпва давностното придобиване.
В т. 4 на глава VІІІ от ЗС начертава „Приращения”, а в т. 5 на същата глава – „Преработване и присъединяване”, които поставя след т. 3 – „Намерени вещи” – в същата глава.
Запознаването с т. 4 и т. 5 от глава Осма, на Закона за Собствеността, отличава общо приращенията, преработването и присъединяването, от способите за придобиване на собственост върху една недвижима вещ, които са първични и които правната мисъл познава – окупация, или завладяване, и придобивна давност – и които са дадени фактически действия на фактическа власт върху една недвижима вещ.
Поставянето обаче на т. 4 и 5 на самостоятелно посоченото място в закона, говори за приращенията, преработването и присъединяването, и като за различни един от друг, самостоятелни, отделни видове, придобивни оригинерни способи.
2. Приращенията, преработването и присъединяването, общо са фактически промени във формата и характера на една вещ. Те могат да настъпят обективно както и поради фактически действия на дадени субекти, и без оглед волята им един от друг.
Тези промени водят до следните последици: 1. При осъществяването им възниква нова вещ в правния мир. 2. В случай, че промените в първоначалната вещ са осъществени от лице, различно от титуляра й, то тогава между това лице и титуляра възниква отношение на общност на права върху новата вещ. Т. е., приращенията, преработването и присъединяването са предпоставките на чл. 30 ЗС, или Глава Трета, Съсобственост, Закона за собствеността. Или, приращенията, преработването и присъединяването водят не до придобиване на собствеността, а по-скоро до нейното прекратяване – по реда на прекратяването на общото имуществено право между лицата, повече от един титуляри на новата, с оглед първоначалната вещ – по реда на трансформацията поради тях, на собствеността в съсобственост.
С други думи, приращенията, преработването и присъединяването са преди всичко състояния в последица на трансформация, на обогатяване както в една вещ, така и на собствеността върху нея. Откъдето не търсим собственост, а съсобственост.
На първо място се поражда общност на права при трансформацията на вещта от действията на субектите върху нея. И в това състояние се намира както преработката и присъединяването, така и приращението. Т. е., с тази общност, ако с нея възниква основанието за нейното ликвидиране, то все още не означава и пряко, директно придобиване, още по-малко на цялата нова вещ – от нито един, нейни титуляри, по простото им въздействие върху съществуващата вещ. Само след ликвидацията на горните явления като състояние на типична последична общност, ще следва и определянето на едно ново право като статус и статут – съответно вещ и собственост, по реда на даденото въздействие. Т. е., едва третото качество на явлението приращения, както преработка и присъединяване, е самото то, вече като резултат трети от себе си, водещ и до определянето на една нова вещ, от състоянието му на трансформация, на свой ред последица на влиянието върху една вещ. Този резултат настъпва в следствие на тази трансформация, себе си, но и едва след определянето на дяловете на съпритежателите на това състояние и общност от него, и съответно може, и се извършва с реална делба.
До горните изводи достигаме по логиката на закона в система и теоретично. Авторът, Професор Михаил Н. Андреев, Римско Частно Право, на издание Софи-Р, 1993г., разглежда приращенията, преработването и присъединяването на същото систематично място, в цитираната книга в ГЛАВА ХХІІ, Придобиване и Защита на собствеността, в Параграф 83, Първични (оригинерни) начини за придобиване на собственост, т. В – Преработване, т. Д- Съединение, които полага към т. А – Придобивна давност, т. Б – Завладяване, и т. Г – Придобиване на съкровище. Категорично и в Римското право, при осъществяването на промени в една вещ, ако промяната е доведена от действията на дадени лица върху вещта, които действия са фактически, възниква общност на права, подлежаща на уреждане и разрешаване по пътя на установяване – дали има една нова вещ, дали вещта може да се възстанови в завареното й положение, чий е главния материал, и др. Това право е делба.
Нашите реституционни норми са запознати с горните промени във вещите. “Новите постройки остават на този, който ги е построил” – принцип на съдебната практика при една реституция, а преустройствата водят до съсобственост. Тези принципи са и основите на реституционните ни закони, към тях водят пар. 4 ЗСПЗЗ, чл. 1, чл. 3 ЗВСВНМРСА, и др. В дадените примери законът обвързва реституцията единствено с факта на съществуването на национализираните постройки. Щом не съществуват в стария им вид, то те не биха могли да се възстановят – ВКС, ОСГК, и др.
„Чл. 3 ЗВСВНМРСА. Когато е извършено преустройство на имоти по чл. 1 или от тях и други обекти е образуван нов имот, ако не е възможно да се възстанови първоначалното положение без значителни затруднения за собствениците и това е стопански неоправдано, собствеността върху имотите се преобразува в съсобственост.
В тези случаи всеки от собствениците придобива идеална част от новообразувания имот, която съответства на цената на неговия имот към новообразувания по време на влизане на този закон в сила.” Това право е делба.
Още доводи за горното има и в теорията:
„Постройките, които някои от наследниците – приживе или след смъртта, на наследодателя са изградили в имота, без да им е било учредено право на строеж, се придобиват по приращение от собственика на земята (чл. 92 ЗС). В тези случаи те съставляват подобрения в наследствения имот и (дори по същия текст) се включват в делбената маса. Наследниците, които са извършили подобренията, могат да търсят съответно обезщетение за тях, във втората фаза на делбеното производство – при уреждане на сметките.” – стр. 67, 68, пар. 3, Предмет на делбата, т. 2, Делбена маса, Делба на Съсобственост, Симеон Тасев, издание Сиела, София 2006г.
Очевидно приращенията, преработването и присъединяването създават въпроса, кои и колко са собственици на новата вещ, и дали тя е нова, до решаването и за решаването на който, следва и може единствено да се проведе делба. Т. е., поражда се право на делба, защото възниква основание за определяне, първо на общността на вещта, и най-накрая индивидуално на собственици, след определянето кои са съсобственици. Именно Законът за собствеността категорично дава ред и на подобрителя да бъде и съсобственик, както и собственик, с пълната власт върху цялата вещ – това са предпоставките на чл. 95, чл. 97 и 98, а и чл. 92 ЗС. Все повече се налага фигурата на добрият построител, която изпреварва добросъвестният, щом е построител. Затова приращението, чл. 92 ЗС, ал. 1, чл. 94 ЗС и следването на принадлежността, чл. 98 ЗС, е оборима презумпция. Очевидно делбата има и своите чисто фактически източници – така е и развалянето, например, на правоотношенията между S, по реда си също делба, Венедиков. Очевидно решаването на горните въпроси се провежда по реда на поделянето между лицата – доброволно, и съдебно – арг. чл. 94, ал. 2 ЗС, чл. 96 ЗС.
Според проф. Михаил Андреев съществуват няколко теории още от периода на римското право за това дали преработената вещ е нова. В цитираната негова книга упоменава, че: „Сабинианците, които били последователи на стоическата философия, изхождайки от разбирането, че материята доминира над формата, приемали, че вещта е същата и затова собственикът на преработената вещ си остава собственикът на материала. Прокулеанците, изхождайки от разбиранията на перипатетичната школа, считали, напротив, че формата доминира над материята, и затова собственик на преработената вещ трябва да бъде този, който е извършил преработването, тъй като преработената вещ е една нова вещ. Според Юстиниан собствеността на преработената вещ принадлежала на преработвача само в случая, когато вещта не можела да се върне в своето първоначално състояние (напр. виното, каменната статуя).”
3. Но във всеки случай, общността на права е включително случаят на приращенията, и до нейното прекратяване, е съсобственост, и частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното – чл. 30, ал. 2 ЗС.
И приращенията, също както преработването и присъединяването, когато са фактически действия на други лица върху чужда вещ, са именно една такава общност от права на лица като състояние, по повод промяната във формата, материята и пространството, и характера на вещта.
Прекратяването им като състояние определя правото, като за това, първо го отделя по реда им, дори по реда на приращенията.
4. Във всеки случай, тези общи права на лица върху една и съща вещ водят до нейното поделяне между тях в случаите: 1) когато нито едно от лицата не е изключителен собственик на вещта, дори и 2) когато едно от лицата е изключителен собственик на вещта, щом тя е резултат от подобренията на другото лице във вида, в който съществува към момента – Симеон Тасев. Вторият случай дори изключва съгласието на титуляра на първоначалната вещ до трето лице да променя вещта му, следователно и необходимостта от съответния акт за законност на новото строителство.
Една река насипва брега, собственост на неговия титуляр, като носи пясък и го разширява. Разширението е приращение на брега. Към една сграда се построяват допълнителни помещения, пристройки – преработка, етажна собственост. Една стара сграда се разрушава и на нейно място се издига нова, с нов изкоп и подпокривно пространство – нова вещ. Новата вещ е с 200 места, а старата със 100. Новата вещ е бар-ресторант-дискотека, а старата ресторант, и това не е само вътрешно преустройство, до промененото предназначение. И във втория, и в третия случай, прякото прилагане на приращението – в чист вид, едва третият му, като резултат, до който само евентуално да се стигне, едва при реалното определяне и възлагане на дялове, не може да се оправдае, като то не е директно придобивно основание на самостоятелни вещни права, освен като общност на права. Не е чиста форма на обогатяване на първия собственик, а съществуват множество факти на трансформиране, множество вещи, като възникват допълнителни, самостоятелни или една изцяло нова вещ, включително и като две нови предназначения, говорещи същото. В този смисъл е и решението №1229 от 16. 01. 2009г. на ВКС по гр. д. №4889/2007г., I г. о., ГК. Но дори посевите се делят – заедно със земята – практиката на Върховния съд. Та делят се дори ползватели със собственици. Дори на цената на още приращения, хора се делят. Открояват се различни резултати, оттам хипотези, на приращенията. В частност на преработването и присъединяването. Те всички са фактически промени в една чужда вещ, които могат да бъдат и обективни, и поради субективни фактически действия. Ако са чисто обективни промени, по правило липсва основание за спор. Иначе без изключение, възникват правоотношения между тези лица и титуляра на първоначалната вещ, които са първо съсобственически спорове. Особено преработването и присъединяването, не е, и то директно приращение. Така и приращението не се прилага директно – без ликвидиране на общността от него. И приращенията, и преработването, и присъединяването са в различни варианти, но от тях по правило произтича първо съсобственост, дори когато преработването, и присъединяването, води като краен резултат, до форма на приращение.
5. При сравнение със случаите на власт изявление, правото на собственост върху една вещ представлява пълната власт на нейния собственик върху същата вещ. Тази власт се осъществява в три правомощия, а именно, правомощието на нейния собственик да я употребява, да я ползва (да събира плодовете й) и да се разпорежда с нея – usus, fructus, abusus. Всяко едно от трите правомощия на собственика може да се прехвърли самостоятелно, а властта за разпореждане може да се запази.
Властта може и да се изгуби. Когато друг я придобие, както чрез съответни договори, така чрез окупация и чрез придобивна давност, която да е противопоставена.
Също тази власт може да се придобие чрез приращението и преработката, защото именно и то я трансформира, в обща власт.
Употребяването и ползването на плодовете също могат да се отдават самостоятелно.
Може да се отдаде разпореждането, а да се запази плодоползването. Може да се отдаде правото на друго лице да застрои незастроената земя на собственика или да пристрои, надстрои сградата му.
Могат да се отдават право на преминаване през имота на собственика, право да се засадят дървета, без да се спазват отстоянията от границата на два имота – градски, междусъседски отношения. В зависимост от отдаването, прехвърлянето учредяването в горния ред, познаваме т. нар. ограничения на собствеността.
Всяко действие на прехвърляне, отдаване, изгубване, е промяна във властта на собственика върху неговата вещ. Тази власт или се ограничава или се изгубва, в зависимост от степента на разпореждането на собственика със властта му.
Фактическите действия в т. 4 по-горе са промени именно в тази власт, защото при тях тя се изгубва фактически, което е изрична хипотеза на закона за нейната промяна, за паралел, и изцяло независеща от волята на първият собственик.
Когато собственикът се разпореди с вещта си, като запази за себе си разпореждането с нея, то говорим за ограничаването на неговата власт по негова воля, или за учредяването на ограничени вещни права върху неговата вещ в полза на трети лица. Правото на преминаване – главен и служещ имот, ограничения на собствеността за регулиране на междусъседски отношения, правото на ползване – у нас е плодоползването, право на достъп (ново сервитутно право по ЗУТ), са все ограничени вещни права. Учредявайки ги, собственикът на една вещ конституира по своя воля чужда власт върху своята вещ, която се задължава да търпи. Обратно, третото лице, получавайки правото на ползване или преминаване, не получава правото на разпореждане с вещта, която му е чужда, и остава такава, а само до обема на учреденото му право. Тези права са ограничени вещни права, сервитути. Отдаването на една вещ за чистото й употребяване не ограничава вещното право на собственост на титуляра и е само облигационно право.
Отдаването на правото на друго лице обаче да построи в имота на собственика една сграда, запазва собствеността му върху този имот, но същата остава за титуляра й гола собственост върху имота – има се предвид незастроена земя. Титулярът на земята си остава нейният собственик, но няма да може да ползва имота си след застрояването му, на практика, не може да се разпорежда с него. Отдаването на правото на друго лице да построи сграда върху земята на собственика представлява учредяването на правото на строеж на това лице, съответно правото му на собственост върху построената сграда ведно с прилежащите й права. Съответно построителят няма право на собственост върху земята на собственика, учредил му суперфицията. А той ще стане собственик само на сградата, която му е отстъпено да построи върху чуждия имот. Т. е., отново ограничено право на собственост. Или право на собственост върху чужда вещ. И те се делят. Разликата общо с промените по т. 4 е, че те са фактически, а тук са по правило юридически. С други думи, се проявяват възможностите за юридическа промяна във властта и във вещите, посредством фигурите на ограничените вещни права – на възникването им на формално ниво, по волята на носителя на пълната власт над вещта.
Пример за разликата е, че с тези нови вещни права пряко се оборва, изключва презумпцията на приращението – както при суперфицията. По хипотезите на т. 4 обаче, същата може да се насложи фактически, и също да ограничи властта на собственика, юридически, включително и на чуждата вещ, и независимо от неговата, и чия да е воля.
Всички ограничени вещни права представляват права на трети лица върху чужда вещ, от една страна, а от друга, ограничават правото на плодоползване, съответно на разпореждане на властимащия титуляр, освен при отдаване на една вещ само за употребата й – в чиста форма облигация за наем. Прякото учредяване на ограничени вещни права на други лица върху собствена вещ е посредством договори между лицата, които са формални и се сключват задължително в нотариална форма – както при прехвърлянето нацяло на правото на собственост. Тук има същите изключения – чл. 18 ЗС, чл. 19 ЗС.
Може да има и предварителни договори – чл. 19 ЗЗД, последвани от придобивна давност – сочи се от съдебната практика. Чл. 55 ЗС гласи, че вещните права върху чужда вещ (също като неограниченото право на собственост) могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, т. е., и те, по пътя на приращенията, преработката и пр., на този отделен самостоятелен ред. Също както правото на собственост, ограниченото вещно право може да се изгуби, щом се придобие от друг – а придобиването му, прим., при суперфицията, изключва приращението. С други думи, юридическото право на строеж може да се състави и като факт, и също да се придобие по оригинерен начин, без оглед волята, където си прилича с фактическите състави и по т. 4 по-горе, и те на практика и го заместват там, където то не е осъществено и формално. По характера си са фактическата му основа.
Съдебната практика познава и т. нар. смесени договори за учредяване на ограничени вещни права, както за прехвърляне на собственост, които затова подлежат на тълкуване – чл. 20 ЗЗД. Законът – договорите за инвестиции, или за съвместна дейност, joint venture, или инвестиция на зелено (на изпробване) – всички те, неформални примери на самия закон за извършване на строителство. Отдаване на собственост се извършва легално под формата на инвестиция, а нейната цел и предмет е – получаване на собственост – в частност върху постройка. Фактически, развръщат се една неформална продажба на изплащане или даване вместо плащане, в случая, наречено вложение. Фактически, така се развръща и материалът в една вещ, и собствеността върху нея се преобразува в съсобственост.
В периода до 94г. в горния ред, се познаваше и ползваше изключително само Наредбата за приватизация, и същата е трайна местна практика на приватизиране – чрез дългосрочно изплащане на наем, целящ тотално изплащане на заварената вещ – за период от 10г. Трябва да се държи сметка и за това в кой момент, на кое място и от кои юристи е било възможно да се прилага закона, във всички негови мълчаливи превръзки – става въпрос за период на генерална трансформация на собствеността през 90-те години, от държавна, в частна, в РБ, включително за вариации от изготвени документи, а плахи изрази за това на закона. Във всеки случай трябва да се държи сметка и прилага тълкуването на волята между две страни по един договор, който все пак се пише от хора, както и законът. Фактическото строителство в чужд имот, без да е формално учредено, е предпоставка за делба – според Симеон Тасев, дори когато е без съгласието на титуляра на вещта. Според Професор Владимир Петров, Устройство на територията, издателство Сиби, 2004г., „актът за узаконяване на постройка е своеобразен собственически титул” и „правата върху узаконения имот ще трябва да се установяват и разрешават по исков ред” – там, където актът за узаконяване се издава на съсобственици, или повече от едно лице. А не би могло да се узакони обект, който не може да се ползва самостоятелно, съгласно техническите параметри както по ЗТСУ, отм., така и по ЗУТ – арг. Устройство на територията, Владимир Петров, Сиби, 2004г.
В конкретния случай по гр. д. №47/2008г. на ЧРС, първото дело за делба, заведено във вр. гр. д. №88/2004г., и двете страни са построили сградата фактически, и имат право на делба на осъществената от тях сграда, както съществува към момента, на това фактическо основание. Дори случаят за едната страна да е на подобрения, то те се ликвидират във втора фаза, още повече, че е признато правото на обезщетение за тях, т. е., признато е добросъвестното владение върху т. нар. подобрения на тази страна – арг. от Устройство на територията, Владимир Петров, и Делба на съсобственост, Симеон Тасев. По цитираните граждански дела спецификата е, че, ако са негодни формално документите на инвеститора, построил новата сграда, то такъв един факт категорично влече за последица и негодността на документите на титуляра на първоначалната вещ, което няма причина да се игнорира – формално липсва обект до 94г., така и титуляр.
Фактът е виден още повече, когато сам титулярът на първоначалната вещ, отива на нотариална проверка за правото си с трима свидетели 2005г., не защото е имал документ, или правото на сградата. Налице е документална липса, или липса на форма за самостоятелно или първоначално учредяване на правото му. Преди новата сграда да се построи от инвеститора към 94г. в лицето на страната ни и да се впише за първи път формално, изобщо някаква сграда в правния мир, на нейно място има отразен един единствено обор върху терена, собственост на ДГС, видно по представените скици и план към нотариалните преписки именно на другата страна. Установено е ненапразно от експерт в гр. д. №88/2004г. на ЧРС, съдебен факт, че някаква сграда възниква изобщо в техническия мир едва от 94г., при узаконяването й на инвеститора. Установено е в същото дело от същия експерт, че обектът на наеми, и обектът на инвеститора са напълно неидентични. Установено е тук от Служба Кадастър, че двата обекта са в един общ кадастрален обект. И повече, установено е тук, че липсва обект по пар. 16 ЗУТ, с удостоверение на главен архитект, но сочено още от акта на ответника, на ОКС Смолян от 81г., който е за освобождаване от отговорност за недовършен обект, отколкото за друго, видно от самия акт, и по-късно, от акта образец 16 от 94г. на инвеститора, който не се конкурира, а извежда, че сега се е построил обекта. В такъв случай, да не се държи сметка за смисъла и значението на Акта №3 от 01. 04. 94г. за узаконяване на новата сграда на инвеститора, издаден от Народният Съвет, е неписана строгост по закона – и за двете страни. Същевременно се игнорира логиката от ЗДавн., отм., според който юридически лица могат да владеят само вещите, придобили формално, на юридическо основание. Защо ответникът не се реституира още през 91г.?
В това отношение едно пряко, буквално прилагане на ефект, на чисто приращение, директно в третата му характеристика като етап на окончателен ефект, без да се проведе разследване и установяване на първите му два ефекта, като състояние на общност, прекратяване и оттам извършване, е изобщо незакономерно. В случая, ако така се приложи в полза на другата страна, ще бъде и противоправно. Защото при документът на Акт №3 от 01. 04. 94г. на ОНС Чепеларе, третият резултат подлежи на прилагане изключително в полза на нашата страна. Но отново едва при извършването на делбата на общността, която на първо място представлява и приращението, както преработката и присъденияването. Връзката, а именно: акт за узаконяване, значи самостоятелен обект и титуляр на обекта, за да е издаден. Земята е общинска; НДИ, отм., отдава разпореждането с АДС№3 от 12. 12. 84г. на общината. Земята също е преработена и към момента на преработката, другата страна не фигурира нито формално, нито фактически на мястото на заварената вещ към момента на Акт №3 от 01. 04. 94г. Не напразно вещното право има клон, който се занимава със ЗТСУ, отм. Това е специален ред за охрана на правото на собственост, в частност на строеж, включително за конституирането на вещни права, по административен ред – и арг. ТР №34/87г. ОСГК.
В горната връзка соча към въпроси, повдигнати от съдебната практика – къде в закона следва от актове за узаконяване, че те са носители на правото на строеж, макар и точно в тази строгост, въпросът да не е зададен, и да няма отрицателен отговор, постановен по него. Никъде – разгледано в най-тясна връзка, разрешение за строеж. Не и според Владимир Петров. Именно съпоставени с уредбата, сочена по тях, от която се вижда, че има актове и актове, едните, от главен архитект, когато за тях са приложени нотариални актове и носителите им са собственици на земята, а другите – издадени от Общинския съвет – в случая, вижте Виза за строеж от 09. 03. 1994г., ведно със заявление, ведно архитектурния проект (Молба №555 от 04. 03. 2009г. по настоящото дело), и когато се разгледат всички факти съвкупно, ще последва несъмнено друг отговор, че да, актовете за узаконяване – и в двата случая сочат на право на строеж.
Та дори строителното №45, но и не само то. Най-малко в настоящия случай следва, че с Актът №3 от 01. 04. 94г. на ОНС Чепеларе, производен на АДС №3 от 12. 12. 84г., собственикът-разпоредител конституира още едно лице в обекта редом с ползвателя, ответника, по АДС №3 от 12. 12. 84г. И че с този акт и двете страни стават съсобственици, като и ОНС изоставя изцяло обекта. Преди този акт какво е положението друго, освен на ползвател на ответника. По кой ред в нарушение на закона за опазването на земеделските земи и НДИ му е издадено строително разрешение №45 в ДГФ през 1979г. И дали АДС го национализира, след като изрично сочи на строен от държавата обект през 1982г. А ако и от това строително, от техник, произтича повече право на строеж, отколкото от Акта за узаконяване на ОНС Чепеларе, къде е съпоставено и разрешено фактическото строителство на страната ни, на масивна нова сграда, и съгласието на ответника, за построяването й от ищеца: дори да би бил титуляр, до каква промяна води това негово съгласие, ако не се разбира значението на чл. 13 и 15 ЗС в редакцията до 96г. Друг е въпросът, че строителни разрешения и през 1979г. не се издават без заявление, без приложен нотариален акт и от несобственик (техник) на несобственик, както в противоречие на закона иска да убеди ответника. И всички строителни разрешения от 1979г. без изключения, са попълнени не с арабски цифри, с тънки адвокатски химикали, а с плътни химикали, с римски цифри – и този факт е общоизвестен. В крайна сметка, целият случай, да не се разреши утвърдително в полза на страната ни, е да не се прецени, че от разрешаването му само в полза на страната ни, може да се възползва и ответникът, и да заживее с мисълта за едно законно основание за имуществото му, която да понесе, та и нацяло придонесено от ищеца – Приложение №1 и Приложение №2 на Заповед №269 от 26. 09. 94г. на Кмета на Община Чепеларе, постановена на тяхно основание, на основание ПМС №192 от 1991г., и сведена за изпълнение от ответника, нищо повече. Без за същата да са налице юридическите основания за деактуване в полза на ответника. Няма ги и фактическите основания – извършените инвестиции в държавен обект, в полза на ответника. Тази заповед за това не е на основание на нотариален акт или на строителство, извършено от ответника, а е на основание нашите инвестиции в държавен обект. Във всеки случай с нея, ответникът признава, че първоначалният обект е държавна собственост. А с нотариален акт №151 от 2005г., че той няма документ за собственост, още по-малко върху цялата сграда, както съществува, от 1993г. Във всеки случай заповедта №269 за деактуване следва след Актът №3 за узаконяване, когато е настъпила категорично последицата на чл. 99 ЗС за държавния орган, по отношение на властта му върху процесната сграда, и това справедливо ползва страната ни за вещта. Втори път, със Заповед №269, четири месеца по-късно, държавният орган не би могъл да стори същият отказ. Откъдето правото си сме завладели и по давност, най-дълго до 09. 03. 2004г., и оттам същото не би могло да бъде прекъсвано, докато е обратното с ответника. Той точно през 2005г. не би могъл да се ползва с обстоятелствена проверка. Във всеки случай няма документ за собственост или национализация към 49г. на ответника.
Всичко по-горе като актове, следва да се цени, особено що се отнася до актове за строителство, според Кръстю Цончев, Съдебна делба, Наука и изкуство, 1985г., стр. 93 и сл., и според изследването му, представлява кръга на необходимите документи по чл. 341, ал. 1 ГПК, особено издадените за това от НС. Също според Владимир Петров.
6. Всичко по-горе е разрешимо в делбата, като вид и характер производство. Според Симеон Тасев, Делба на съсобственост, съдебната делба е особено исково производство, подсъдно на Районен съд, което започва по молба на сънаследника, съделителя. Това производство прекратява една имуществена общност с решение, което е със силата на пресъдено нещо за всички въпроси на делбата и не подлежи на преразглеждане, освен ако преди това не се иска и се постигне неговата отмяна, вж. 13.
7. Тук, Кръстю Цончев, Съдебна делба, 1985г., внася допълнителни съображения, изложени и самостоятелно по-долу. По действащия процесуален закон, уредбата на съдебната делба е в Част Трета ГПК, Особени Искови Производства (– т. е., такива са и на трите инстанции), Глава двадесет и девета чл. 341- 355 ГПК. Делбата се състои от две основни фази, в които може да има няколко производства. Първата фаза на делбата е ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО. Развива се по чл. 341 до чл. 345 ГПК. Тази фаза е основната. Тя поставя основите на реалната подялба, която е предмет на втората фаза на делбата. В първата, се определя масата на делбата и квотата на съделителите. Забелязва се, че исканията по чл. 343 ГПК са безсрочни – в рамките на първата фаза. Това е вероятно последица на факта, че страните са едновременно и ищци, и ответници. В тази фаза е място за оспорване и предварително установително производство. Има едно обсрочено действие до първо заседание, но и във втора инстанция. В първо заседание всяка страна има право да възрази против това някой да участва в делбата, против размера на дяла както и против включването на някой имот в делбената маса. Извод – че отговорите по общия исков ред се правят тук устно – до приключването по същество. Арг. – разпоредбите не са изключителни и изчерпателни. Според ВС са безсрочни включително исканията по чл. 342 ГПК - Решение № 1060 от 19.05.1956 г. на ВС по гр. д. № 1357/1956 г., IV г. о.; Решение № 3020 от 13.Х.1982 г. по гр. д. № 2104/82 г., I г. о. Оспорванията по СК, на завещания както на истинността на писмени доказателства се разглеждат в тази фаза – не е указан и срок – т. е. до приключването й – включително второ, трето и т. н. заседание, включително на втората инстанция. Според ВКС също, разпоредбите категорично не са изчерпателни нито до сроковете, нито до кръга на споровете. Така е и според Кръстю Цончев, дори по-далече – всички спорове са допустими за разглеждане в това дело.
По същество, авторът обосновава и следното от значение до чл. 342 ГПК, ПФ: „Възлагането на самостоятелни обекти няма съмнение. Имаше колебание дали гаражът не е принадлежност, но този въпрос е изживян в практиката. Възлагането само на гараж е допустимо. Възлагането на ателие също така не буди съмнение. Сега, когато могат да бъдат възлагани всякакви единични обекти, смятам, че няма пречка да бъде възлагана и принадлежност, защото е част от жилище. Щом като жилището може да бъде възлагано, може да бъде възлагана и част от него. Подобренията са част от делбената маса и трябва да бъдат включени в нея и да се уредят по надлежния ред.”
Процесуално в цялата връзка принципът, който налага делбата до споровете е, че с иска за делба на един, всички съделители стават ищци по делото. Оттам, възраженията могат да са само по чл. 342, както и чл. 343 ГПК, нов, а не самостоятелно и то, във форма само на възражение за собственост. Т. е., има забрана за водене на други дела, и делба, но и за искане на собственост с възражение, без възражението и срещу масата на делбата, както е в случая, когато и ответникът преди това не е завел самостоятелно дело за собственост, просто което се обедини с настоящото.
8. Всички тези въпроси следва да се поставят на разглеждане, защото се преклудират с решението на тази фаза – което настъпва на трета инстанция. С него съдът допуска до делба дадени имоти между дадени лица при дадени квоти. Всички тези елементи на съдебното решение се установяват със свидетели и експертизи. Всички тези въпроси подлежат на задължително произнасяне в съдебния акт – във мотивите му. Те са задължителни между страните. Съдът при установяване на въпросите за обхвата на делбената маса трябва да установи какъв е източникът на съсобствеността – т. е. на общото, не индивидуалното право – обща кадастрална сграда, чужд материал. Съдът ще допусне до делба само тези вещи, които са общи. Допустима е делбата на узаконен строеж – Симеон Тасев.
Искът може да се отхвърли само ако съдът констатира, че между страните не съществува имуществена общност – т. е., не се следи собствеността на всеки, а дали са в една и съща имуществена общност.
Към конкретното дело могат да се отнесат няколко дадености в цялата връзка:
Случаите дори на приращения са на първо място общност на права, от които е възникнала изменената вещ. Приращението е крайният резултат от спора между съсобствениците в общата вещ, от чиито действия тя се е образувала. Едва с ликвидирането на общността, приращението ще доведе до придобиването на цялата вещ по приращение – последна фаза делба. Предпоставката на приращението е общността на права, без която няма изменения на една вещ, или приращение. Налице ли са изменения, е налице общност, или повече от един собственик на една и съща вещ, независимо дали във форма на приращение. Като то се изключва и от преработката. Приращението ще доведе на свой ред до уреждането на сметките между страните, което е фаза и производство във делбата. За това съдът е длъжен да го проведе служебно и без да бъде сезиран, да насрочи това производство. Едва тогава в първо заседание страните внасят своите сметки.
В периода от положението на имота както по АДС №3 от 12. 12. 1984г. до Заповед №269 от 26. 09. 1994г. имотът е бил държавна собственост. Съгласно НДИ, отм., той е предаден за разпореждането му на кмета на общината по компетентност. При тези данни, т. нар. пристройка по АКТ №3 от 01. 04. 94г. с извършването й, става държавна собственост, за което няма нужда от надлежно право на строеж. С узаконяването й на инвеститора, органът на разпореждането признава този инвеститор за собственик на пристройката като самостоятелна вещ, трансформирала и земята под нея, и включително го конституира за такъв, защото, във всеки случай, с този акт органът изоставя тази пристройка, и то изрично в полза на определено лице – и тази вещ е негова – не без значение по заповедта на акта, за която и той изобщо се издава.
Към този момент ответникът отсъства, за да черпи, и то директно право по приращение към същия момент. А към момента на решението по делото фактите са допълнително насложени. Със Заповед №269 от 26. 09. 94г. се изоставя и старата сграда, в частта доколкото същата съществува – прим., 0, 07 % от цялата вещ, след новото й построяване 92-93г. При всичко е налице невъзможността за ответника да се ползва от приращение, защото то не е настъпило спрямо него в периода, когато вещта му е последвала, а преди това.
9. Към горния ред Кръстю Цончев в „Съдебна делба” на „Наука и изкуство” от 1985г. съотнася и обогатява още следните хипотези и разрешения:
А) Поставя дори въпроса за подсъдността – при вещи с цена, подсъдна като размер на ОС. Въпросът е оставен като подлежащ на обсъждане.
Б) Като цяло авторът поставя всички възможни спорове между страните в кръга на делбените спорове, подлежащи на разглеждане в същото дело. Според него тези спорове не подлежат на ограничение щом произтичат от масата на делбата и касаят въпросите на първа фаза на делото. Обосновава допустимостта на всички и всякакви спорове между страните, със задължението за изчерпването им, със задълженията на съда за служебно определяне, за делбеното решение. Според автора, делбеният процес е извличан и регламентиран преимуществено от съдебната практика, отколкото от действащи процесуални разпоредби, и неговата разпоредба са принципите, и добрата съдебна практика по делбите. Прави впечатление следният негов аргумент: Не може в делбата, казва той, да отричаме правото на пораждането на съсобствеността, едновременно при воденето й. Ето това е смисълът на делбата. И дава пример, че едва когато се намалят дадени завещания, дарения, то за първи път едва с това, ще се породи и съсобствеността, на това формално основание.
Т. е., не може да не се констатира съсобствеността, само защото не са разгледани и разрешени дадени спорове, и мястото за това им е в тази фаза, и в същото дело.
В) По отношение на нищожността на решението в първа фаза и въпроса за приращенията, той цитира Симеон Тасев и по-нататък определя, че при приращения, ако се констатират от съда, то делото директно преминава във втората фаза за уреждането им, и прекратяването на съсобствеността. Или и двете фази се обединяват в същото дело.
Г) За необходимите документи по чл. 341 ГПК, нов, той съотнася всички документи на Народния съвет за вещта, отделя внимание на данъчните оценки като такъв необходим документ, като особено документите на НС за реализирано право на строеж, той разглежда като документи със силата на нотариален акт.
Д) Във всеки случай и двамата цитирани автори, Симеон Тасев и Кръстю Цончев, обосновават правилото, че искът за делба в първа фаза, може да се отхвърли само при едно единствено изключение –
– ако не се констатира общност на вещта, което е основният предмет на делото, с изключение на случаите на приращения, когато се констатират още в първа фаза, а бидейки относими едва до въпросите за извършването на делбата. Също така и двамата автори отдават категорично значение на давностното завладяване на съответна идеална част, за установяването на общността на една вещ.
В цялата връзка, непровеждането на гр. д. №47/2008г. на ЧРС е порок, засягащ и абсолютните процесуални предпоставки за действително и валидно решение, и без провеждането, и разглеждането му по пътя на едно типично делбено дело, решението също е нищожно. Пороците на това решение остават пороци и на гр. д. №130/2009г. на ЧРС, обусловено от порока на първото. Защото, второто е същата делба, като първата не е проведена и разгледана, а същевременно макар и непълно проведено, второто пък нацяло не е разгледано в решението на първата инстанция, а следва като преюдициално на първото:
Споровете между страните по повод процесната вещ не са заведени и също не са проведени, и в това второ дело, за което е допуснато. Оттам е налице пълна липса на разрешаването по същество – общността и съсобствеността, нужно и повдигнато в делото за делба, което ни изправя пред трета делба, както при възникването на втората. И в двете съдебни решения по цитираната делба, в първото едва въззивният съд, във второто още първоинстанционният съд, обосновават недопускане на делбата заради случай на приращение, който е както оспорен и в двете дела, така и не е установяван в съдебна зала, с годни съответни доказателства или логика. А този порок води делото, даже право във втора фаза на делбата, което подлежи и на корекции по чл. 247 ГПК.
10. В цялата връзка следва да се съотнесе и правната уредба, и мярата към документите на двете страни, съответно на мярата, с която първо мери делбата.
Този въпрос е най-тежкия въпрос, съдът и него не си го е изяснил, преди да произнася решенията си, както самите правни понятия, преди да ги употреби. И това е пропуск, по всички процесни дела.
Въпросът е тежък, защото в това дело е свързан и с въпросите на реституцията, тя – с въпросите на новите постройки, и всички по-горе въпроси. Това е защото такъв е случаят, и такива са писмените, и гласни доказателства на страните, за намесата им във днес съществуващата вещ. В това число делото следва да се касае и от законите за национализацията, които съдът не познава и като заглавия, а без тях не може да стори законосъобразен, още по-малко справедлив извод за документите по делото на страните, за сравнителния анализ, който да извърши на основите на законовата уредба, а не по други безкритични белези, или го пропуска или прилага, без критериите на дадената уредба. Въпросът е на историческата логика, без която това дело не може.
Уредбата на национализацията се вижда, като се отговори как и до кои лица е станала. А на свой ред, тя касае и произхода на ответника – дали той е от 20-те години или по-късно, за да може да се преценят качествата му на бивш собственик или реститут. В мястото по нахождението на процесния имот, национализацията се случва с няколко закона и техните изменения, спрямо няколко групи субекти на правото. Бившият собственик на процесния имот е индустриалното кооперативно дружество „Водопад”. То е по тогавашния закон за кооперативните сдружения, който е съвременният ТЗ, и няма нищо общо с кооперациите, основани на техен ред по закона за ползването на горите, във връзка законите за продажба на гори, в частност на някои гори в Станимашка околия (днешният Асеновград) – горовладелските, производителни кооперации. Също и по закона за кооперациите, и до днес, с особеното основание, горовладелска съсобственост – в град Чепеларе.
Ответникът не съвпада като правна природа и характеристика с нито един субект по-горе. Той е учреден като потребителна кооперация 40-60-те години, без особеното основание на стопанската организация, която е напр., производителната кооперация или дружество горе. Той е учреден и, по-късно, към момента на национализацията, и след това.
Подробни аргументи тук внасят заедно с приложения от Държавен архив, Молба №555 от 04. 03. 2009г. по гр. д. №47/2008г. на ЧРС. Молба №704 от 22. 03. 2010г. по гр. д. №130/2009г. на ЧРС. И двете, неприети без никакво основание или причина за разглеждане в делото. Изясняващи тези важни въпроси в тази им част. Определящи ответника като липса на правна характеристика, или възможности да е бил изобщо собственик, или поне на процесното място към 49г., а днес реститут, на което се позовава за изключването на общността на вещта, и само на това основание. Видно от Молбата №555 по настоящото дело е, че бившият собственик до 50-те години на миналия век, който е бившето дружество „Водопад”, е национализиран по Закона за национализация на индустриалните и минни дружества и предприятия, като ведно с имуществото си, дружеството е предадено първо на Държавно Горско Стопанство, оттам – на ДСО „Стара планина”. Приложен е лист от фирменото дело за преобразуването на същото дружество в ДИП „Водопад” и списък по закона за национализацията му. Приложени са данни за първоначалната регистрация на РПК „Николка” във фирмено отделение на ОС, която е от 60-те год. като селкооп “Николка”.
До тук се вижда, че на бившето дружество „Водопад” днешната ВПК „Николка”, все потребителна, не е наследник нито правоприемник. В дружеството „Водопад” са участвали почти всички физически и юридически лица на тогавашно Чепеларе, като то е било с 50 % общинско участие и 20 % държавно, заради специалната му дейност и производство на електричество, за което са приложените по делото нотариални актове и допълнителни схеми, и книжа, с молбата №555 от 04. 03. 2009г. по гр. д. №47/2008г. на ЧРС. Въпросът оттук, дали днешният ответник е правоприемник на някое от частните лица, участвали в бившето дружество „Водопад”, собственик на терена, е несъставомерен. Но и въпреки това: как единствено може да се свързва ответника с горовладелските пр., кооперации, освен по съвпадение на името му, което е от 21в.
Със закона за ползването на горите, не със закона за горите, се извършват две изменения, които представляват първа и втора стъпка на национализацията на горовладелските общности, и обекти като цяло. Самите кооперации отделно също са национализирани – те не остават, и по закона за национализацията на частните индустриални минни дружества и предприятия, са изрично включени като обекти на същия закон. А с първите изменения на закона за ползването на горите към 45-46г. всички горовладелски производителни кооперации са принудени да се слеят в една.
За това се определя бившата всестранна потребителна кооперация „Николка”, чието място отпосле фактически се попълва от селкоопът към момента на национализацията й, която единствено от всички горовладелски кооперации е потребителна, въпреки горовладелска производителна, защото е и всестранна, и развива и банкова дейност.
С изменения на закона за ползването на горите към 48-49г. биват национализирани индивидуално и всички физически лица, съсобственици в горовладелските кооперации.
Видно от тези закони, цялото имущество на горовладелските стопани за един период от няколко години до 55-56г. е оставено за общо пазене – няма ги никой от бившите нито ФЛ, нито ЮЛ, когато с последните си изменения, държавата окончателно изземва всички гори в своя изключителна собственост.
Със списък, фактическият селкооп, запълващ празнините, държащ всички имущества до окончателната им национализация, в лицето й сега от селкооп „Николка”, 57г. предава всички гори в ревири, включително и на всестранната, бивша горовладелска кооперация „Николка”, на държавата, приложен към делото –общоизвестен факт от местно значение.
Оттам произлиза ответникът, взема и запазва името „Николка”, и обединява в себе си за характера си три потребителни кооперации нов тип, учредени по същото време от прогресивни лица, включително от юристи, на основите за общо потребление и задоволяване на гражданите – „Светлина”, „Освобождение” и „Напред”. И трите са учредени през 40-те години, без собственическа база и основание. Тези са данните, които се установяват и в държавен архив в град Смолян, а ответникът не е установил друго по делото. Дори да би бил бивш собственик, бившата собственическа „Николка” не е еквивалентът на дружеството „ВОДОПАД”, с 50, съответно 20 % общинско и държавно участие. И целият град Чепеларе. Къде са те днес у ответника – не съвпада нито по членовете си към 49, нито както към 90г. Той установява единствено, че завладял планински места през 78г. – бивш собственик ли е; и по тях се реституирал през 2000г., но не в планината, а в квартал първи на град Чепеларе. Със закона за ползването на горите, с вторите му изменения, държавата обезщетява горовладелците физически лица, като им погасява частните заеми, т. е., и по тях ответникът не може да извлича качествата си бивш. И така да е, няма връзка с процесния имот преди национализацията на дружество „Водопад”, и след преобразуването му в държавно предприятие. А като селкооп, ответникът може да има само права на държател, най-много ползвател на държавно имущество. Ползвателите на държавно имущество не стават собственици пряко по заповедите за деактуване, ако нямат права и на бивши собственици – това е кодекс на ВКС. Като какъв е владял 78г., ако е бившата „Николка”. Или кой е той днес, къде е, и докъде може да бъде. Това е ответникът – от държавен статут, днес с наддържавен. Дори да си приписва имена и значение, историческият му произход не се подменя и е виден. Анализът му е важно действие, необходимо до констативен нотариален акт №68/78г. за гори в планината Карабалкан, землището на град Чепеларе, и до Строителното №45 от 79г., издадено в земи на ДГС, собственик на терена, бивш собственик Дружество „Водопад”, ЮЗИНАТА, град Чепеларе – съгласно АДС №3 от 12. 12. 1984г., за първоначалния обект по делото, построен едва 82г., видно по последния акт. При цялото това съотношение, да не се допусне оспорването на описания нотариален акт и строително, издадено от техник, без съдът да провери поне дали по него е построен обект и дали съществува, само и само за да се избегне установяване на общността на вещта, като това се направя и в нарушение на задължението за косвения контрол, и в нарушение общо, на правото на собственост през 1979г. в НРБ, е всяко друго съотношение, но не и на съдебен спор.
Кой би могъл да владее земи и гори в планински обекти през 78г. и той ли е ответникът. Ако да, как е реституиран 2000г. Още повече при пречката – новата постройка на сградата от 1994г. Дори да би бил истински реститут. Видно от удостоверение на Главен архитект по делото от 2007г. е дори, че липсва остатъчна сграда от първоначалната, а това, което формално съществува на място е само сградата по АКТ №3 от 01. 04. 94г., ако и нар. пристройка. Тази пристройка както съществува, представлява бер-ресторант-дискотека на два етажа с тераси и тротоар, с част от общите части, към кухня, спрямо която е видно, че височината и ширината на предишната сграда са променени, а именно настоящата сграда-ресторант е изцяло нова сграда с нови фасади, площ, обем и строителство, видно и само от Арх. Пр. Този факт никой не е изследвал докрай и виси от 2004г. за съда. По този факт липсва съответен верен обект и обектът, за който говори съдът е неведом. Процесният обект още не е определен и установен от 2004г. При всичко не е изследвано от съда и ПМС №192 от 1991г. Не е изследвана НДИ, отм. Но не е изследван пряко ЗТСУ, ППЗТСУ, който дори още действа. Не е изследван дори и позования от експерт Крушкова в делото ПКС, гр. д. №47/2009г. на ЧРС. Същият експерт има коренно противоположно становище в други дела в аналогични случаи, за което се позоваваме на Решение №46/07. 05. 2010г. по гр. д. №157/2009г. ОС Смолян.
Целият този пункт с оглед Молба №555, скрита буквално от гр. д. №47/2008г. на РС Чепеларе, напълно обосновава нашите изводи в настоящото изложение за предмета на приложението на правните понятия и смекчаването на взискателността до формата, като отстъпваща пред фактическите състави, нейн еквивалент, и молим да го имате пред вид. Още повече, че в случая на обжалваните решения, се възприема тогава абсолютно недопустимото, че 1) ответникът е собственик на цялата държавна собственост в град Чепеларе, навсякъде редом и на всички частни собствености; 2) както и че той може да се ползва с едно и също основание за собственост – и преди 10-ти ноември, и преди 9-ти септември, и сега, едновременно – 3) – и то, на основание, нашата инвестиция в държавен обект, който е процесният случай.
11. Конкретно по самото дело, всички въпроси с оглед настоящото изложение, са нацяло сгрешени и смесени. Изцяло са смесени и затъмнени, и двете фази на делбата, и по двете дела за делба. Грешките общо и конкретно, са същите, и по двете дела за делба, с тази разлика, че, докато по второто дело за делба има солидно провеждане и събиране спрямо всички преди него дела, то в първото дело за делба няма и провеждане на делото, а за провеждането му в това дело, то е изключено от предмета на гр. д. №88/2004г. със съдебно решение. Прецедентът гр. д. №130 от 2009г. на ЧРС за провеждането на втора делба, поради неразглеждането на първата, която е гр. д. №47/2009г. на ЧРС, продължава ефекта си, а именно, че и след второто дело за делба, е налице наново същото – да се заведе и разгледа трета делба, преюдициална на втората, тя, преюдициална на първата, те всички, преюдициални на гр. д. №88/2004г. на ЧРС, все още висящо, защото останалите, образувани въз основата му като неразгледано в тяхната част, не са разгледани със съдебно решение, което да ги изключи и преклудира така, че да не подлежи случаят на по-нататъшно пререшаване. И прецедентът на гр. д. №130/2009г. на ЧРС както на възз. гр. д. №220/2009г. на ОС Смолян решението по делото да съотнася въпросите, изцяло относими до втората фаза на делбата, а именно касаещи нейното извършване, като основание да се отхвърли първата фаза, редом при изключителна празнина на релевиране на логиката по делото, събирана за първата фаза на делбата – по чл. 344 във вр. чл. 343 ГПК, във вр. чл. 30, ал. 2 и чл. 95, ал. 2 ЗС. Никое от двете дела не изследва дори не говори за строителството и материала на страната ни във вещта, основен въпрос по делото. Не определи вещта към момента, представляваща строеж на ресторант на страната ни от 94г. към кухня, построена от държавата от 82г.
Конкретно и при двете дела за делба, от събраната материя по делото, включително до разпита на експерта в първата делба, както и нацяло във второто дело, изобщо нищо не е коментирано в съдебно решение, за него няма доклад в обжалваното съдебно решение:
1. Какво точно общо казва съдът, кой е съществуващият обект и по кой обект говори той, да оставим настоящото изложение като семантика, от значение за връзките по делото. Дори ВЛ Крушкова говори за 2 обекта, категоричен факт и в последващото дело. Още по-лошо, в гр. д. №130/2009г. се каза, че лично нашият обект е самостоятелен и делим, а в останалия, имаме безспорен дял в изграждането му, или че той е общ.
2. Коя и колко е съществуващата кухня, остатък от първия обект, видно и само от Арх. Проект, нито е установено, нито разрешено, нито разгледано в съдебния акт. Какви експертизи сме позовали от гр. д. №88/2004г. на същия съд и съдебен състав, и на първа инстанция, и на втората. Защо сме се позовали и на тях, където бе разпитан за първи път и един свидетел, по възз. гр. д. №242/2008г. на ОС Смолян. Влязло ли е изобщо в сила решението по гр. д. №88/2004г. на ЧРС, съответно на възз. №242/2008г., ако в негова връзка, на събраното, но неразрешено там, е заведено именно настоящото дело, по такова разрешение по цитираното първо дело, от 2004г., без оглед друго. И това сме питали и искали, особено при случая на така постановеното за съдебно решение, и то не е отговорено.
3. Оспорили сме нацяло отговора на другата страна и писмените доказателства на ответника. Предявили сме исканията си по чл. 343 и 342 ГПК. Нищо не е коментирано. Как всичко това се съотнася и се разрешават всички повдигнати спорове в делбата, не е казано в непререшим, но и в никакъв съдебен акт – чл. 250, ал. 2 ГПК.
4. Ако строителното №45 от 79г., издадено на несобственик и без допълнителни книжа, а именно, че е построен обект и че той съществува, е повече акт от Акт №3 от 01. 04. 94г. на ОНС Чепеларе, издаден от титуляра на инвеститора, защото друг собственик освен ОНС няма и защото инвеститора е платил, как тогава се съотнася фактическото съгласие на ответника за построяването на новата вещ от ищеца.
5. Какво сме поискали в тази връзка, ако не във всички останали, присъщи делбени спорове, в молбата ни за делба, отговора на отговора, молба за І съдебно заседание, и на въззивната инстанция, въпросите си стоят; в какво качество оспореното строително №45 от 79г. е издадено именно и на РПК, не е разгледано, дори посочено в решението.
6. В горния ред сме внесли процедурни искания, в случая и за отмяна хода по същество, които също не са разгледани в съдебното решение и в тайното заседание. Нищо представено от нашата страна, не се коментира и се заобикаля като явно, че ни ползва, докато РПК няма никакви документи за собственост до Заповед №269/26. 09. 94г., но и представените от РПК не са разгледани, в тяхната съвкупност. Внесли сме сметни документации. Никъде не са коментирани. Внесли сме строителен материал в обекта през 92-93г., когато няма деноминация, още по-малко за превърнат в сграда капитал. До какво води тази сметка при обжалваното решение, с извод, макар и изненадващ, за приращение, т. е. общност – и това едно решение, такова, каквото е, именно във връзката на посочената сметна документация и задържане при случай на страната ни, подлежи на корекция, чл. 247 и сл. ГПК. Какво общо и в пълнота представя ответникът по делото – приемателен протокол 2004г., който изключително и нацяло ползва страната ми и исковата молба за делба.
7. Поискали сме в горния ред да бъде установен строителния материал във вещта и на двете страни, поискали сме да се установи основната вещ. Не е разгледано. Поискали сме да се приложи цялото гр. д. №88/2004г. на РС Чепеларе, а не само решението на РС на същия съдебен състав по него. Не е разрешено.
8. Внесли сме иск за изменение, който е по-скоро иск по чл. 342 ГПК. Следвало е, ако е закъснял, съдът по писмената за това молба да образува дело, което обедини с настоящото, за да действа забраната за пререшаване без отмяна, което в момента не стои като пречка за новото разглеждане на делото – дори без инстанционното му обжалване. Във всеки случай е следвало съдът да извади от масата на делба личната сграда, или тук да допълни за това своя диспозитив, за което също няма решаване и гр. д. №130/2009г. на ЧРС стана прецедент и за допълването му, като при прецедента на възз. гр. д. №220/2009г. на ОС Смолян, породило самото гр. д. №130/2009г. на ЧРС.
9. Как се съотнася строителният материал на страната ни към Заповед №269 от 26. 09. 94г. във връзка искането на ответника от ищеца да бъде построена масивна нова сграда екстра категория, не е коментирано, нито разрешено в решението.
10. Поискали сме за строителния ни материал също да ни бъде определена идеална част от вещта. Не е коментирано, докато по делото са налице данни най-малко – за равно участие на страната ни във вещта – няма нито един документ никъде за първоначалната сграда, а е налице документ, че съществува на нейно място нова сграда, ново строителство на заварената сграда, строеж на заварената – писмо от Община Чепеларе до ЧРС. Ответникът няма нот. а. и за новия строеж – на инвеститора.
11. В тези рамки нищо не е коментирано, не е и събрано, но не е погледнат за това нито архитектурния проект от 94г., нито образец акт 16 от 94г., нито удостоверенията на главен архитект, областен управител, визата за строеж в нейното единство с акта за узаконяване от народния съвет. Дори не е прочетено какво се предава с протокол между страните от 92г. и след това – от 2004г., л. 1 долу, и л. 4 целия. И не е проведено оспорването ни на дадената непрофесионално изготвена експертиза в гр. д. №47/08г.
12. До какво води съвкупността на всички доказателства на страната ни, ведно архитектурният проект. Какво ние сме казали за това в допълнителни писмени молби, не е коментирано, молбите ни ги няма в делото по реда на тяхното постъпване – гр. д. №47/08г. При констатирана неподеляемост, тук приращения, съдът служебно определя идеална част от цялата вещ. Това не е разгледано и при така постановеното решение.
13. Казаното е обаче равносилно на съсобственост, която е установена, а делимостта е относима едва по-късно, която тук е разгледана. При констатирано приращение, тук и направено задържане, съдът служебно пристъпва директно във втора фаза на делбата. Това не е разгледано и при обжалваното решение – възз. гр. д. №220/2009г. и гр. д. №130/2009г. на ЧРС.
14. Строителното разрешение №45 от 79г. е оспорено. АДС №3 от 12. 12. 84г. е за обект на държавно строителство от 82г. Видно от АДС №3 от 12. 12. 84г., никой не е национализиран за издаването му. Вероятността, че обектът бил построен от ответника, който бил национализиран, и за това актът за узаконяване бил “грешка”, е неразгледана хипотеза. Версията е наложена изключително неетично от съда, от експерт Крушкова по гр. д. №47/2008г. ЧРС, устно в съдебна зала. И така, тази версия противоречи на чл. 58 ЗТСУ, както чл. 67, 78 ПКС, както изобщо на правото на собственост в 1979г., както на чл. 13, 15 ЗС, и всички по-горе изведени фактически състави на закона.
15. Но дори тази една версия, тя не променя фактите по иск, пред вид съгласието отново, на ответника, за новото строителство на вещта. А “грешката”, ще се поправи съответно, във втората фаза на делбата, като няма грешка, само като от нея се изведе първо съсобственост, каквато първо ние, признаваме по делото, а обратното не е установено. При връзката и моментума, обаче: 1. АДС №3 от 12. 12. 84г. – 2. Акт №3 за узаконяване от 01. 04. 94г. на ОНС Чепеларе – 3. Заповед №269 от 26. 09. 94г. на Кмета на Община Чепеларе за деактуване, ответникът не е този, който да може да се възползва от хипотетично приращение, оспорено по иск, а обратното оспорване липсва. Ответникът не е собственик на имота към 79г., нито е реститут към 94г.
16. И Заповед №269 от 26. 09. 94г. за това не е на основание на нотариален акт на бивш собственик и не е титул за собственост, а на финансово основание – инвестиция в държавен обект – Приложение №1 и Приложение №2 на същата заповед са неразделна част от нея, съдът не може да ги игнорира както прави. Ответникът не е собственик и към 49г., нито е реститут, и към 2000г. Това са документите за строителство на ответника по делото.
17. Дори приращението, също общност на права, също е пряко основание за делба, Ние сме оспорили презумпцията. Въпросът е и едва на ІІ фаза на делбата. Но презумпцията е изключена от всички документи по делото, и не е повдигната от ответника, а съдът изненадва с нея едва за решението. Това отменя хода по същество.
18. По въпроса за владението, именно от 2004г. страната ни има три вписани молби за собственост – гр. д. №: 88/2004, 124/2004, 33/2005; гр. д. №118/2006, и гр. д. №47/2008, всички на ЧРС. Обратно, срещу страната ни дело за собственост не ни е предявено от ответника. Нотариалните констативни актове №151 и №152 от 2005г. са нищожни, но и така не засягат правата на цялата сграда. Ответникът не може да владее чужда идеална част. А за дадените актове нотариусът, съответно съдът не е установил съществуващата вещ, за да са валидни – ответникът няма и не може да има удостоверение за търпимост по пар. 16 ЗУТ, а именно, че неговата вещ, която била по строително №45 от 79г., съществува. А коя е днес съществуващата вещ?
19. Видно от Анекс от 18. 06. 92г. е налице съгласие от ответника за строителството ни, а и за делба на новата вещ – ответникът я иска като фактури, а ищецът реално като своя сграда. Видно от гр. д. №88/2004г. на ЧРС, приложено от ответника, ние сме изплащали наем 100 лв. на месец за обезщетението на само една минимална част от цялата сграда, имайки пред вид наемната цена по 4 лв./кв. м. Иначе и чл. 18 от договора от 01. 08. 2002г., оспорен от нас и нищожен, не би бил необходим на ответника. Видно и от документите от делото – строежът е по съответен целеви банков кредит на ищеца, заверен от ответника пред ТБ през януари, 1994г.
20. Ответникът нищо не представя, от което да е видно, че е построил първоначалната сграда. Даже приемателният протокол, доказателство на ответника от 29. 06. 2004г., на свой л. 1, долу, и л. 4, на гърба, т. 1-19, сочи все на извършеното ново строителство в днес съществуващата сграда: “Мрамор и теракот в целия ресторант” – те не са директно на зелена трева.; “Тротоар, нова фасада на ІІ ет.”. Сочещо на разрушаване и ново строителство. Все неща, които ние не сме получили от ответника – приемателен протокол от 1992г., и ние не сме длъжни да му дадем, чл. 231, ал. 1 ЗЗД. Тези са документите на ответника, независимо какво и къде казва. Ако и Актът №3/94г. да е “грешка”, а не собственически титул – арг. ТР №34/87г. ОСГК. Видно от Акт №3/94г., че е издаден, за да замести разрешението за строеж, но пряко от разпоредителя на собствеността. А защо се издава на инвеститора: 1) Защото той плаща строителството. 2) Още, защото друг собственик освен разпоредителя няма. Ето защо още актът е титул, освен че е от титуляра, не от техник. Също и пар. 184, ал. 5 ЗУТ, 2003г. Ако нашият акт бил “грешка”, какво е строително разрешение №45/79г. Това, което касае нашите документи, още повече касае документите на ответника. Ответникът няма дори и акт, ако и ние сме нямали титул, но имаме строеж, което даже няма ответникът. Също и: Акт 16 на ОКС от 81г. Не конкурира Образец 16 от 94г., изобщо неразгледан. Първият е по чл. 67, ал. 1, т. 3 ПКС заради недовършен обект на КС, негов л. 3. За построяването му е едва вторият. Сигурно и той е “грешка” – на Държавна Приемателна Комисия. Ако и ответника някога е купил, платил и построил. Също земята: до 50 г. е на индустриално дружество “Водопад”, национализирано по ЗНЧИМП, и преобразувано в ДИП “Водопад”, а не в РПК “Николка” – видно от дело №33 от 62г. за регистрация на ответника, ТР. До 94г. земята е на държавата.
Следователно, доказано е общото ни основание за делба по чл. 30, също чл. 95, ал. 2 ЗС. Възразили сме срещу една внезапна неадекватност, че обектът може да е грешка. В тази част, служебно назначената експертиза в нейната цялост, особено в частта на разпита, е напълно игнорирана като значение до доказателствения процес, и е придадена половинчато и неистинно. Ето как съдът се произнася по нещо, и без то да е разглеждано. Експертизата е оспорена и оборена от страната ни в първото ни дело за делба. Във второто е оспорена внезапна неадекватност на ВЛ, че обектът от 370 кв. м. е от 400т. бетон. В цялата връзка обжалваните решения игнорират следните наши възражения:
Строително разрешение №45/79г. в земи на ДГС, без законно основание за издаването му, и декларативна заповед 269/26. 09. 94г., не са производен способ и за това не носят придобиване за ответника на юридическо основание, видно и от нотариален акт №151/2005г.
При това, той, като ЮЛ, не може да владее въз основа на тях. Дори решението му за реституция да е законно, то е едва от 2000г., до когато ищецът е завладял сградата си по давност, считано най-късно от издаването на Виза за узаконяване на Общински Народен Съвет от 09. 03. 1994г. – на пристройка, също и преустройства на зелено.
За разлика от всички констативни актове на ответника, ищецът е снабден с пълен пакет документи, съответстващ на правото му на новата сграда от 94г. С Акт №3/94г. дори се предава и земята. Не и със Заповед №269/94г.
Договорите не са за чист наем, и са нищожни, и не са за цялата площ.
Ответникът не може да владее чужда вещ или част от нея. Ищецът е с непрекъснато владение за разлика от ответника, при гр. д. №: 88/04г.; 124/04г.; 33/05г.; 118/06г.; 201/07г., 47/08г., всички на ЧРС.
Тези дела са съдебни факти, установяващи всичко това. Те са пречка до допустимостта и предмета на обжалваното решение каквото е.
Всички в настоящия пункт възражения се извеждат като основателни, след като се разгледат всички писмени доказателства по делото в тяхната съвкупност, което не е направено с обжалваните решения.
В крайна сметка, още подлежи да бъде установен строителният ни материал по силата на чл. 95, ал. 2 ЗС съдебно и оттам, мога ли да си го взема без затруднения, ако не, то да се определи съответната ми част за него, и бъдем поделени, като въпросът се заобикаля като основен въпрос от предмета на делото – да оставим всички писмени доказателства. По гр. д. №130/2009г. на ЧРС нито едно не е коментирано заедно с всички останали, но не са коментирани дори свидетелските показания. В този ред е изпълнен чл. 587, ал. 3 ГПК, а е пропусната за това ал. 2 на същия закон. Съдията констатира без факти и в нарушение на реда за това. Констатира повече, от н. а. 151/05.
При все това, за решението на съда няма документ, на който да почива, при съвкупността на всички доказателства и алтернативата от страната ни – или съдът да ги цени като следи, свидетелстващи на обследваните факти, предмет на делото, или ако само някои цени, то да разгледа оспорването на страната ни на всички доказателства на ответника по чл. 343 ГПК. Т. е., няма дело за делба по никое основание или дело. Игнорирано е напълно времето на издаването и на моите документи, и понятията на самия закон за правото ми; чл. 5 ГПК, чл. 2 ГПК. Чл. 99 ЗС, в случая важащ както до държавата към момента на Акт №3/94г., така и до ответника, към момента на Анекс от 18. 06. 92г., ако и би бил собственик към същия момент. В случая, след като веднъж държавата се е отказала от правата върху новата сграда на процесната вещ, то тя не би могла втори път да стори същото, а по-скоро актовете й за това са своеобразна делба – както на ищеца с ответника по техен анекс от 18. 06. 92г. Та ответникът си е взел по фактурите ми за процесния обект няколко пъти същия обект.
Безспорно съсобствеността между страните ни е възникнала принудително, чрез актове на Община Чепеларе в лицето й на единствен разпоредител с държавната собственост. За нас, за нашата собственост е Акт №3 за узаконяване от 01. 04. 94г. на ОНС Чепеларе, а за ответника е Заповед №269 от 26. 09. 94г. на Кмета на Община Чепеларе, с неразделни приложения №1 и №2. Акт №3 от 01. 04. 94г. е действителен и изхожда от компетентен държавен орган като производен на АДС №3 от 12. 12. 84г. Макар и оспорен от ответника, който така и не каза за какво го оспорва, това оспорване не беше проведено, нито доказано, и този Акт №3 от 01. 04. 94г. на ОНС Чепеларе се счита за безспорен. Заповед №269 от 26. 09. 94г. на Кмета на Община Чепеларе е незаконосъобразен акт, противоречи на основанието за нейното издаване, ПМС №192 от 91г., и макар че се изпраща за изпълнение на ответника не е учредителен акт, и не дава никаква собственост. При противното, то тя не засяга моите права върху вещта, учредени дори със акт на разпоредителя – чл. 18 ЗС. Страната ми е оспорила всички твърдения на ответника, той няма документ по чл. 18 ЗЗД. Иначе защо не е използвал ПМС №192 още 91г., а е изчакал за това Акта №3/94г. От Анекс 18. 06. 92г. и ненаименован договор 06. 07. 92г. се установяват действителните отношения между страните ни. Те са: за съгласието на ответника за построяването на новата сграда в собственост на ищеца, със задължението за ищеца: да построи масивна сграда екстра категория, и да представи копията си от документите за построяването й на ответника.
Тези факти се подкрепят с цялото дело. Не са оспорени и се считат за безспорно установени. Липсват данни за обекта на ответника. Нищо няма по делото, което да насочва поне на квадратурата, етажността на сградата на ответника. Липсват изцяло какви да е писмени данни за първоначалната сграда, докато са събрани данни, че е налице нова сграда с остатък от първоначалната. Липса на база за сравнение – ВЛ.
Налице са съдебно известните данни и за това докъде може да е новата сграда от гр. д. №88/2004г. и възз. гр. д. №242/2008г., и на двата съдебни състава, същите и там. Не може следователно да се приеме и експертизата, освен като оспорена от страната ни в първата делба и като неотговорена в пълнота и коректно във втората делба, и не може и този извод на съдията в първа инстанция да се сподели от въззивният съд, без никаква обосновка, както от възз. гр. д. №220/2009г. на ОС Смолян.
Приема се в решението, че делото е за делба. Удостоверението от кадастъра сочи, че сградата е обща за страните ни. При всичко това е налице основание по чл. 341-344 от ГПК, нов, за поделянето на имота между двете страни, при равни квоти.
Като материално правното основание на делбата на цялата сграда се съдържа в чл. 30, ал. 2 и 95, ал. 2 ЗС, също пред вид постановеното приращение.
И тази делба, съгласно чл. 34 от ЗС е напълно допустима, въпреки противните уговорки, направени в т. 18 от наемния договор от 01. 08. 2002г. Тази делба може да бъде забранена само от закона и то с изрични разпоредби, още по-малко при приращение – чл. 231, ал. 1 ЗЗД. Но не и от ответника с дописания текст по цитирания договор. За постановеното обратно, както е в обжалваното решение, няма предпоставка. За него: няма доклад, нито е водено такова дело. То е, без да е разглеждано. Няма го доклада и на разглежданото дело. Още повече при второто дело, където експерт посочва изрично и категорично: има две сгради, съдържание на съществуващата, едната изцяло нова, лично наша, защрихована по негова скица, другата с безспорно участие на страната ни в изграждането й, незащрихована, което участие е несравнимо поради липса на данни за първоначалната сграда, и е делима съществуващата сграда.
Идва място и да се онагледят конкретните паралели и сравнения на документите по-горе, както отразени в таблици по-долу, с оглед прочита на документите, отгоре до долу, с оглед преписките, изходящи от органите, досега изобщо неразрешени:
ЗТСУ, извадки от правен изт. Апис:
Чл. 160. (1) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 1977 г., изм., бр. 45 от 1984 г., бр. 79 от 1998 г.) Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или части от строежи, когато те се извършват: 1. в нарушение на действащите устройствени планове и без одобрени проекти и разрешение за строеж; 2. в нарушение на изискванията за строителство в зони с особена териториалноустройствена защита. (2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1998 г.) Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или на части от строежи, изпълнявани със строителни материали и изделия, несъответстващи на нормите за безопасност, ако това се отразява съществено на конструктивната осигуреност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с действащите нормативи.(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1998 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи, когато към тях не могат да се приложат разпоредбите на чл. 162 или на чл. 173.
Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г., бр. 45 от 1984 г., доп., бр. 63 от 1995 г., изм., бр. 79 от 1998 г.) Незаконните строежи по смисъла на чл. 159, ал. 1 не се премахват, ако органите на Дирекцията за национален строителен контрол установят, че са допустими по действащите застроителни и регулационни планове, без да е необходимо тяхното изменение, и съответстват на нормите за проектиране и строителство. (2) (Нова - ДВ, бр. 79 от 1998 г.) Строежите по ал. 1 се узаконяват от органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж. (3) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 1988 г., предишна ал. 2, изм. и доп., бр. 79 от 1998 г.) Строежите се узаконяват на името на собственика на земята, съответно на името на лицето, което има право на строеж. Ако строежът е изграден от несобственик, отношенията между строителя и собственика се уреждат по общия ред.
Чл. 154а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1998 г.) (1) Незаконосъобразно или неправилно одобрени проекти и издадени разрешения за строеж се отменят от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или от упълномощено от него длъжностно лице. Жалби и протести срещу издадени строителни книжа не спират тяхното прилагане.
(2) Не може да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж за реализирани строежи, за които е издадено разрешение за ползване, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това.
ППЗТСУ
Чл. 220. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1985 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 6 от 1998 г.) (1) На одобряване от главния архитект на общината или от упълномощено от него длъжностно лице подлежат работните или техническите архитектурни проекти въз основа на решение на архитектурно-градоустройствената комисия. (2) Проектите се одобряват след представяне на: 1. документи за собственост, включително и документи за уредени сметки по регулация, ако е необходимо; 2. скица (виза) за проучване и проектиране - копие от действащия подробен градоустройствен план, издадена от главния архитект на общината или от упълномощено от него длъжностно лице, в която се указват всички необходими точни мерки, коти, разстояния и условия. В случаите по чл. 62, ал. 4 скицата се издава и за двата дворищнорегулационни парцела; 3. три копия от проекта, който съдържа най-малко архитектурна част и части - конструктивна, трасировъчен план и вертикална планировка, необходимите проектни части на инсталациите, без които строежът не може да се ползва по предназначение, проект за организация и изпълнение на строителството, ако е необходимо, както и технологична част за строежите, в които се предвижда производствена или друга технология. Всяка част включва обяснителна записка, чертежи и изчисления, изработени и подписани от правоспособни архитекти и инженери, и се съгласува от компетентните органи на техническата служба на общината;4. документацията по съгласуването на проектите от компетентните органи по чл. 216; 5. необходимите в зависимост от вида, спецификата и местоположението на строежа разрешения от съответните служби за ползване на вода за питейни, производствени и противопожарни нужди, за изпускане на отпадъчни води, за ползване на електроенергия, за съобщителни връзки, за топлинна енергия, за газоснабдяване, за изграждане на отклонения от републиканската пътна или железопътна мрежа и др., които се изискват с нормативен акт; 6. заключение на държавната експертиза - за строежите, за които се изисква такава експертиза.
Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1985 г.) Когато документациите на обектите на капиталното строителство и обектите на синтеза в населените места и в извънселищните територии и типизационните разработки не са съгласувани и приети по реда на този правилник, самата документация не се утвърждава, а следващите проектни фази не се финансират и не се издава разрешение за строителство.
Чл. 225. (Доп. - ДВ, бр. 48 от 1985 г., изм., бр. 2 от 1996 г.) (1) При издаване на разрешение за строеж не се изисква одобрен проект за следните строежи:1. едноетажни второстепенни, стопански, селскостопански, спомагателни или обслужващи постройки, когато те се предвиждат с действащия подробен градоустройствен план и които не съдържат помещения за обитаване или санитарни помещения; в тези постройки не се включват гаражите; 2. монтаж на инсталации, съоръжения и уредби с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи на държавен технически надзор; 3. оранжерии с площ до 200 кв. м; 4. водни басейни с обем до 100 куб. м в оградени имоти; 5. подпорни стени с височина до 2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато се намират в частни имоти и не са елемент на транспортни обекти; 6. паметници и надгробни плочи и кръстове с височина до 3 м; 7. (изм. - ДВ, бр. 6 от 1998 г.) огради с височина до 2,2 м; 8. изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м; 9. пневматични (надуваеми) складове или покрития над басейни с площ до 100 кв. м; 10. градински и паркови строителни съоръжения с височина до 1 м над прилежащия терен; 11. места за паркиране в частни имоти; 12. вътрешни преустройства на сгради и помещения, с които не се изменят функцията и строителната конструкция и не се увеличават натоварванията в помещенията; 13. остъкляване на балкони и лоджии; 14. външно боядисване на сгради, постройки и съоръжения.
Чл. 226. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., бр. 6 от 1998 г.) (1) Разрешението за строеж се издава по писмено заявление на собственика или на упълномощено от него лице. Заявлението се подава до общинската техническа служба и се придружава от документите по чл. 220, ал. 2 . (2) Одобрените проекти съставляват неразделна част от разрешението за строеж. (3) В разрешението за строеж се вписват всички фактически и правни основания за издаването му, условията, свързани с изпълнението на строежа, включително премахването на сградите без режим на застрояване, както и възможността да останат до завършването на строежа или за срока на временното им запазване.
Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 1978 г., бр. 48 от 1985 г., бр. 2 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 1998 г.) В случай че в едногодишен срок от одобряването (съгласуването) инвеститорът не направи необходимото за получаване на разрешението за строеж, проектът губи правно действие. (2) За случаите, за които не се изисква представяне на проект, разрешението за строеж се издава само въз основа на искането за разрешение и документ за собственост или учредено право на строеж. В разрешението се вписват видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнени. За случаите, за които не се изисква проект, но представляват здравен риск, се изисква съгласие на органите на Държавния санитарен контрол. (3) Разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от неговото издаване строителството не е започнало или когато в продължение на 5 години от издаването му не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите.
Чл. 230. (Доп. - ДВ, бр. 48 от 1985 г., изм., бр. 2 от 1996 г.) (1) Оригиналът на разрешението за строеж се съхранява безсрочно в архива на техническата служба на общината, която го е издала. (2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 1998 г.) Към разрешението за строеж се прилага заверено копие от одобрения проект. Одобрените проекти и екзекутивната документация се съхраняват безсрочно в техническата служба на общината. (3) За обектите на техническата инфраструктура от надобщинско значение оригиналът за разрешението за строеж се съхранява от органа, който го е издал, а екзекутивната документация се съхранява в съответните регионални служби за поддръжка.
*ДОПЪЛНИТЕЛЕН АРГУМЕНТ по Протокол за приемане на ОКС - НАРЕДБА № 6 за държавно приемане на обектите по капитално строителство
Чл. 24. (1) Органите по държавен технически контрол председателствуват комисиите за държавно приемане на капиталното строителство, както следва:
1. на всички обекти с производствено предназначение без оглед на сметната им стойност;
Чл. 6. Държавните приемателни комисии се председателствуват от представител на държавния технически контрол с изключение на случаите, изрично установени в тази наредба.
НАРЕДБА № 5 за държавно приемане на обектите по капиталното строителство: Чл. 2. (1) На държавно приемане подлежат всички завършени обекти, пускови комплекси и подобекти със самостоятелно предназначение.
Чл. 33. (1) Приемането на обекти, изпълнявани по стопански начин, се извършва от приемателната комисия, назначена по реда на чл. 13…/ Чл. 13. (1) Органите по държавен технически контрол председателствуват комисиите.../
|
ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ АКТ №3
НА ОБЩИНСКИ НАРОДЕН СЪВЕТ ЧЕПЕЛАРЕ – Според текста, цитирам:
- на 01. 04. 94г., по приложените проекти, сметни документации, разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия, проект за заснемане на строежа и други, се установява,
- че гражданинът ЕТ “Елит- Пепеланова” – не е имал само разрешението за строеж,
- за което по чл. 160, 162 от ЗТСУ и чл. 302, ал. 3 от ППЗТСУ, построената от него ПРИСТРОЙКАТА през 92г., тук му се узаконява,
- т. е., отдава му се правото върху построената пристройка, като актът замества всички липсващи документи, включително и разрешението за строеж, още повече съдържа заповедта на органа и плащането от инвеститора - пристройката.
- Пристройката е към ресторант “Рибката” в град Чепеларе, откойто е останала част.
- За пристройката други собственици няма – и не се описват.
- ПАРАЛЕЛ е номера на акта - №3, съответстващ на АДС №3 от 12. 12. 84г.
- Издателят е в качеството си на Зам.- Председател/Зам.-Кмет – по компетентността си, към общинския съвет.
- Документът е с печата на Кмета на Община Чепеларе, а визата – 2 п. ОНС.
- Към документа е приложена пълната преписка по целта и съдържанието му – както постъпва в отговор от Общината Чепеларе по делото, и от страната ни – с първия ни отговор по делото, преди още да бъде изпратено на експерт, подаден в отговор на ответника.
- Страната ни е с пълен строителен пакет, сочещо на законно извършено строителство в съгласие ЗТСУ и ППЗТСУ – Арх. Проект и всички други изискуеми актове, ведно с пълен инвестиционен пакет, а именно – проекто-сметна документация и целеви кредит за инвестиционно строителство.
- Видно и от представената в делото от общината преписка е, че на страната ни е дадена ВИЗА за узаконяване №104 от 09. 03. 94г. (с дата преди акта за узаконяване) на пристройка – освен това – и на преустройство на ресторанта – по зелено.
- Същата е с печат именно на ОБЩИНСКИ НАРОДЕН СЪВЕТ ЧЕПЕЛАРЕ,
- Чиято собственост е земята, както заварената сграда – АДС №3/12. 12. 84г.
- Определеният в горния АДС ползвател, е дал съгласието си за това строителство – осъществен е сложния състав чл.13/15 ЗС.
- ПАРАЛЕЛЕН документ на страната ни по чл. 154а от ЗТСУ, е РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ №13 от 19. 04. 94г.
- Видно по него, се издава за ползване на:
СТРОЕЖ: Ресторант “Рибката” град Чепеларе. Строежът е изпълнен съгласно акт за узаконяване №3 от 01. 04. 94г. в съответствие с ПРОТОКОЛ обр. 16 от 01. 04. 94г. – всички тях сме приложили в срока по делото от исковата молба до отговора ни на отговора на отв.
- ПАРАЛЕЛНИ ДОКУМЕНТИ СА:
- АДС №3 ОТ 12. 12. 84Г.,
- ЗАПОВЕД №269/26. 09. 94Г.
Те са разгледани най-долу – представляват действащото право, което ни дава основание на молбата за делба. Според тях: процесната пристройка и реконструкция е извършена от страната ни - върху обекта, бивша държавна собственост, така че го: разширява и построява наново – виж, дълбокия изкоп, изцяло новите зали, събаряне на стени, нови фасади, изцяло наново построяване на северната част – проекто-сметната документация и обр. 15 и обр. 16, ведно разрешение №13/94г.
- Ако ответникът би имал обект, то той би имал нотариален акт преди построяването му,
- Както и не би следвало да иска деактуването му, щом би се касаело до обект по стопански начин, строен 80-те години,
- Но и обектът на РПК, ако е строен, е строен 81г.?,
- И явно не е обектът по АДС №3 от 12. 12. 84г., строен 82г.
Строително Разрешение №45
от 17. 10. 79г. – на ответника
- То не обозначава да е извършено никакво строителство, нито законно, нито фактическо, защото:
- В лявата му страна, по вертикала, се изисква, И не са описани: нито заявление, нито нотариален акт, нито утвърден архитектурен проект.
- В графа №1., не е определена квадратурата на строителството.
- То не е подписано от кмета или председател на народния съвет – подписано е от Райна Павлова Димитрова – техник.
- Явно е антидатирано – сравни оригинала в гр. д. №88/2004г. ЧРС,
- Без проект и нот. Акт, то е голо.
Строителната линия е очевидно скрепена в последствие към Протокол №33 от – не се чете дата, чрез телбод, и същата е явно несъответна, както на хвърчащ, произволен лист.
- Тя не е подкрепена от нотариален акт и от архитектурен проект.
- Също не е подпечатана, нито коректно подписана. Отново се подписва и подпечатва – и то само протокола без приложението му - от техника Райна Павлова Димитрова.
- Същата строителна линия, ако е към този протокол, не е проверена – дали на дадена дата е изпълнена и дали е осъществено даденото строителство; проверката се иска даже и по самата бланка.
- Самият лист, ползван за строителна линия – не е наименован, не се определя изобщо това какво е, още по-малко става ясно да е някаква строителна линия – същата може да се направи от всекиго.
- Горните два акта не представляват годен пакет за строителни книжа, нито пък право на строеж, нито е отбелязано да са събрани някакви такси за строителна линия и ниво;
- Няма дата и входящ номер на заявлението на РПК „Николка”,
- Горните разрешение, протокол и линия, изобщо не може да се разбере за какво се отнасят, те са в нарушение на ППЗТСУ, и не обозначават извършено фактическо строителство – не се подкрепят от архитектурен проект, не внасят нотариален акт за собственост, и нарушават от чл. 220-229 ППЗТСУ.
- Още те противоречат на АДС №3/12. 12. 84г.
- Видно там, е осъществено строителство на сграда през 82г. нацяло държавна собственост – без съсобственици.
Протокол за приемане на ОКС Смолян е издаден в нарушение на закона, но и за обект, който не е сигурно да е построен, не на последно място, за обект от 10. 08. 81г. Според решенията от 2 л. надолу следва:
- Че няма канализация в обекта, че всички прозорци са метални и не са поставени правилно, че няма мивки, че няма задна фасада, че няма подпорна стена отзад на сградата и че няма обратни води, че няма надлежно построена кухня;
- Че няма ел. мрежа или инсталация, че няма главно табло, че няма свързана инсталация, защото няма никакви свързани предпазители,
- Че няма никаква вентилация както никаква инсталация –
- Или, че няма нищо. Това не е нито констативен акт, нито никакъв образец, видно по ПКС.
- Ето защо „обектът” не е приеман от държавен орган и защо, дори да е построен, то той е на минимална цена.
- Най-вече, ако е построен, е съвсем отделен обект от процесния, който за първи път е построен през 82г., видно по АДС №3/12. 12. 84г.
- Документите на ответника никъде не правят връзка с горния акт за ДС.
ТУК ПАРАЛЕЛ ПРАВИ ПКС:
Чл. 43. При извършване на строително-монтажните работи основното строителство не може да започне и помощните производствени поделения и съоръжения не могат да се въвеждат в действие, преди да са взети всички необходими мерки по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана.
Чл. 78. При изпълнение на всички обекти на капиталното строителство се упражнява държавен санитарен надзор, държавен противопожарен контрол, контрол на органите на гражданската отбрана, контрол на органите по охраната на труда, контрол на органите по опазване на природната среда, охрана на курортите и курортните ресурси, държавен технически надзор на обектите с повишена опасност и държавен технически контрол по териториалното и селищното устройство съгласно действуващите нормативни актове.
Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1982 г.) Държавният технически контрол по строителството, проектирането и качеството на строителните материали и конструкции се упражнява от Министерството на строителството и архитектурата - Главната инспекция за държавен технически контрол, съгласно Правилника за държавния технически контрол. (2) За поверителните обекти държавният технически контрол се упражнява от съответните служби на министерствата и другите ведомства.
АДС №3 от 12. 12. 84г. – ПАРАЛЕЛИ:
При паралелно четене, той се разграничава коренно от книжата на ответника, а съставлява първоизточника на правото на собственост на страната ни:
- Актът е за ДС,
- №3,
- дата на издаване 12. 12. 84г.,
- за НОВОПОСТРОЕН обект,
- БИВШ СОБСТВЕНИК е ДГС-Чепеларе,
- Целият имот е ДЪРЖАВЕН,
- Местоположение – ЮЗИНАТА, кв. 1, пл. №11, парцел ІІІ,
- Годината на построяването 82г.,
- Площ на имота – 5 945 кв. м.,
- Застроено дворно място – 30 кв. м., Ресторант – 19 кв. м.,
- Върху СГРАДАТА е отстъпено право на ползване на кооперативна организация – РПК “Николка”-Чепеларе,
- Имот + сграда = 315883 лв. 82г.
- СГРАДАТА Е ДЕАКТУВАНА СЪС ЗАПОВЕД №269 от 26. 09. 1994г., издадена без документ за собственост, а именно по счетоводно-финансови инвестиционни книжа, които са наши – по хипотеза за реституция по ПМС №192/91г.
ЗАПОВЕД №269/26. 09. 94г. с Приложение №1 И Приложение №2:
„На основание представените счетоводни документи”, се отписват от активите на собственика: Акт №3/12. 12. 84г. и още 5 бр. актове за държавна собственост. Заповедта е издадена еднолично от Кмета на Община Чепеларе. Към нея няма приложено становище на Общински Народен Съвет – прилага се основанието й. Същата не учредява права. За същата основанието е НЕ ДОКУМЕНТ ЗА СОБСТВЕНОСТ, а инвестиционните сметни документи за построяването на новата сграда от 94г. на инвеститора ЕТ “Елит-Пепеланова”.
- ПМС №192/91г. дава възможност на бившите кооперации, както и на действащите, да се реституират и по счетоводни книжа – за строителство, за което нямат нотариален акт, което обаче лично те са го строили, и внесат книжата си за това, ако за него нямат и национализация.
В случай на липса на национализация, РПК, не става собственик с дадената заповед 269 от 26. 09. 94г. от ползвател.
|
От преписката от ПК Чепеларе с вх. №276 от 30. 01. 2009г. в сравнителен прочит с нотариалните преписки от 78г. и 2005г., направяни за ответника, като се четат, е видно:
- че РПК не е реститут,
- че РПК е „реститут” по нотариален акт №68/78г.,
- или това, че РПК е „реститут” с чужди нотариални актове – на ИНДУСТРИАЛНО КООПЕРАТИВНО ДРУЖЕСТВО ВОДОПАД ГРАД ЧЕПЕЛАРЕ – бивше частно дружество, национализирано по Закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия – ведно с всички принадлежащи обекти и имоти – чл. 1, 2, 2а, 5 и 6 ЗНЧИМП, отм.
- За доказването на горното е налице СПИСЪК по чл. 1 от закона за предаването на национализираното дружество към ДСО “СТАРА ПЛАНИНА” след първоначалното му предаване към ДГС, и се позоваваме на цитирания закон за национализация.
- Налице са данни от ОКРЪЖЕН СЪД СМОЛЯН, ФИРМЕНО ОТДЕЛЕНИЕ в подкрепа на горната национализация на частното индустриално дружество, „преобразувано” 49г., с което ответника няма никаква връзка, за да последва неговата реституция вместо на бившето дружество Водопад, или на наследниците на неговите членове, включително в наше лице,
- Последният по-горе факт установяваме с удостоверения за наследници и книжа за дялово участие на преките ни наследодатели, приложени в гр. д. №47/2009г. на ЧРС.
- Посочваме на съда датата на учредяването на горния „реститут”- РПК – 62г., по ф. д. №33 към ОС Смолян, видно от ТР, досие, фирмено дело, година,
- Посочваме ноторния факт – земите по нотариален акт №68/78г. са в планината Карабалкан, която е много далече и изобщо неидентична с кв. 1 на град Чепеларе, която изобщо никога не е влизала в селищните граници на града Чепеларе,
- реституирането е в стари граници, по НА 68/78г., като за частта ВЕЦ има отказ,
- Посочваме как не без основание АДС №3/12. 12. 84г. констатира, че имотът под днешния ресторант е на ДГС, тъй като видно от документите на бившето дружество ВОДОПАД, то първоначално е предадено на Министерството на ГОРИТЕ на НРБ.
- Може ли в горната връзка да отговори ответника, как, ако е строил той бившата сграда на настоящия ресторант, 81г., е получил разрешение за строеж и от кого го е получил – към 79г.,
- Може ли да отговори по какъв нотариален акт към 79г. е получил своето разрешение за строеж в процесния имот,
- Или да отговори защо се реституира с чужди документи, все без изключение на страната ни, ако е бил някога някакъв собственик на процесния обект.
- В горната връзка посочваме на съда, че даденото дружество ВОДОПАД е по ЗАКОНА ЗА КООПЕРАТИВНИТЕ СДРУЖАВАНИЯ, отм., който е днешния търговски закон, и се отличава от тогава от закона за кооперациите, отм., както и от закона за сдружаванията, отм. – примера на всестранните кооперации.
- Дружество ВОДОПАД е индустриално, с предимно държавно и общинско участие до момента на национализацията му, както с участието и на собственици с частни дялове, физически лица. Според закона за национализацията на индустриалните предприятия, са национализирани и ето тези съдружници – физическите лица. И как вместо страната ни, преки наследници на тези бивши собственици-физически лица, РПК отива и тук, с наши документи, на наши преки наследодатели, на реституция – та по-скоро дадената реституция следва да се чете най-малко – и на нашето име.
- Напомняме на съда, че документите от 20-те г. официално не са представяни за реституцията на РПК – видно от удостоверението на ПК за поправка на фактическа грешка.
- И че в крайна сметка издаденото решение за реституция е по нотариален акт №68/78г., който пък е през време, когато не би могла да владее държавни имоти.
- Изцяло с документи на страната ни, включително на наши преки наследодатели, Райчо Иванов Найденов, Тодор Василев Пепеланов, Мария Тодорова Пепеланова, Андон Апостолов Попов и Мария Райчева Попова, членове на национализираното дружество Водопад, РПК отива на реституция, и на имота, и на старата сграда, при новата сграда, построена от нас, отново с нашите инвестиционни книжа за новото строителство от 94г. на процесната сграда с ид. №2041.1.
- Защо при това довършва самореституцията си и пред СВ при РС Чепеларе – заинтересованите свидетели, и Димитър Арнаудов сред тях, като член на УС на РПК, или ВПК към 2005г., Директор на банката, която е банката-орган по нашата инвестиция, отявлено лъже и напасва нещата – именно като ръководен в апарата на РПК, той знае, че срещу страната им се води спор за собственост към онзи момент, че не за известно време има държавен акт обекта, и че той нацяло наново е строен по наш целеви кредит от същата банка и лично от нас.
- За горното посочваме на съда, че насрещния ни иск, предявен в гр. д. №88/2004г. на ЧРС е вписан в СВ и не може да им се издаде нотариален акт,
- Сами РПК признават с „декларацията си”, че все още към 25. 03. 2005г. нямат документ за собственост, а имат само дела, където им се оспорва собствеността,
- На негов ред, СВ при РС Чепеларе не изисква документ по пар. 16 ЗУТ, с който единствено би могъл и е бил длъжен да удостовери дали първо съществува обектът, след като му е показано, че е строен преди 80-те години,
- В крайна сметка, РПК нямат документ за собственост върху ПРИСТРОЙКАТА, изключително наша собственост, в чиято връзка внасяме и надлежно удостоверение от компетентния Кадастър Смолян, в чиято връзка посочваме, че то ни е издадено за целите на делото, но и за целите на прочита на нужните скици по Съдебно у-ние – и само за да не се написва ръкописно от служителите върху тях, че във обекта 2041.1 действа т. нар. графа – чужди вещни права.
- НЕ НА ПОСЛЕДНА СМЕТКА – гр. д. №88/2004г. на ЧРС е с решение, което е нищожно, което искаме да констатирате,
- Посочваме, че съставът по делото 88-мо пред ВКС е заинтересован от изхода на делото състав, или предубеден, като е участвал в същото дело поне два пъти – по повод обжалване на протоколното определение от 02. 09. 2004г. по ГРД 88 /04г. на ЧРС за отделянето на насрещния ни иск за собственост от него и разкъсването му в няколко дела – гр. д. №124/2004г. и №33/2005г. по описа Ви,
- Освен това, определението на ВКС по цитираното дело е първо абсолютно невярно – в сравнение с действително внесената материя и практика от нас, второ – изобщо не е окончателно и подлежи на жалба, но пред друг състав на ВКС, видно по предявената от страната ни надлежна жалба, също – преждевременно върната, от все същия състав,
- Горното не е съдене от съд,
- Но посочваме на съда и следният факт: ответникът отказва да приеме от страната ни тотално изплащане на „дължимото му” обезщетение като ползвател, който е отдал правото ни на строителство, за което сме осъдени по делото 88-мо,
- И че ние за друго не сме осъдени,
- Всички претенции за собственост, не само на нашата страна, но и за собственост на ответника, са изоставени от 88-мо дело за друго дело – вероятно настоящото.
- ПРИ ВСИЧКО ДОТУК, експертизата “Крушкова” е напълно противоречива и изобщо необоснована,
- тя е явно предубедено изготвяна включително при конфликт на интереси дори те да са от неподреденото дело, което се предава на експерта, като и то се предава преди да се докладва, и се съберат всички по него доказателства.
- Изготвената експертиза необяснимо противоречи на експертизите на експертите Видолова, Колева и Тройната съдебна експертиза с експерти Лалов, Петров, Бечева, майка на Крушкова, дългогодишен член ОКС по делото 88-мо. Съдът, като прочете закона, посочен по-горе, ще се убеди, че спрямо действията му, експертизите на позованите тук експерти са обективни и точни по отношение на правата, които и страната ни има в имота, и обекта – за СЗ на 03. 04. 2006г., експертът Видолова по гр. д. №88/2004г. на ЧРС показва не без основание, че до обектът на страната ни от 94г., липсват данни в техническия мир за наличието на някакъв друг обект, като именно няма годен строителен пакет от документи, по който да бъде установено осъществено такова строителство до преди 94г.
- ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ: Не просто така, и до края на 2007г., имотът е общински, а сградата – неидентифицирана, и следва, ако се отхвърли правото ни върху имота, да се отхвърли и какво да е право на ответника върху същия имот, тъй като той може да мине само ако и нас ни има – не само защото такова е положението на нещата в кадастъра: Презумпцията по чл. 92 ЗС е оборима, но със нея изобщо не се ползва ответника. Същата презумпция по друг ред – преработване и присъединяване, се дерогира от чл. 95 и 97 ЗС. Във всеки случай – ако никой от нас няма годен документ, се касае само ответника, защото страната ни за разлика от него, има фактическо строителство, което доказва включително с банкови книжа, преработила е тотално бившата вещ, а същата ведно с пристройка й е актувана от бившият собственик – виж, ВИЗА, и което самия ответник го доказва – с преписката по издаване на заповед №269/26.09.94г. Докато ответника няма данни даже за фактическо строителство, още по-малко в заварената от нас сграда, бивша държавна собственост.
- Не на последно място, АДС №3/12.12.84г. не съществува към днешна дата, защото е деактуван, и няма какво да се оспорва от ответника по него.
- Явно цялата истина по настоящата е узната служебно от СВ Чепеларе, за да издаде нотариален акт за постройка – неопределим ресторант, ПРЕДХОЖДАЩО нотариален акт за земята под този ресторант.
Във всеки случай, обектът на настоящото дело съдържа освен ресторант, който е от 82г., строен от държавата и от който е останала част от кухня, то и неговата пристройка, представляваща нов строеж на ресторант, с бар и дискотека, с изцяло ново пространство и фасади ведно с дълбок изкоп с нова канализация и електропровод, като така стария ресторант е преработен от нас, което е правото ни на делба – и за това няма противни доказателства по делото, което не може да прикрие дори дадената експертиза за съдебно заседание на 26.01.2009г. Невъзможно е оспорването на удостоверителните документи, приети по делото, изхождащи от Община Чепеларе и от Кадастъра за строителството ни от 94г., приети по делото към исковата молба и уточненията, приложени в цял пакет с отговора ни на отговора на ответника, които доказателства установяват горе изложеното в система – забележете, че от делото 88-мо към днешното дело, ответникът променя отношението си дори към Заповед №269/26.09.94г. – като изобщо не я споменава. Това, че не излиза напред вече със Заповед №269/26.09.94г., не означава, че не е могъл да знае и не е бил длъжен да оспори още при издаването му Акт №3 от 01. 04. 94г. или АДС №3 от 12. 12. 84г., които оспорва едва във второ заседание на гр. д. №47/2008г. на ЧРС. Тъй като те явно му дават и на него права, той в отговора си не ги оспорва. Няма как ответникът да оспори и Удостоверението №228/22.06.2000г. на ПК Чепеларе за поправка на явна фактическа грешка в издаденото му решение за реституция. Пред ПК Чепеларе, ответникът все още не е внесъл удостоверенията си за наследник на бившите собственици на национализираното дружество ВОДОПАД. Удостоверенията, издавани на страната ни, представени по делото – за регулация и от главен архитект, не се опровергават от представените удостоверения на ответника към нотариалните му дела, тъй като са издадени за ресторант. Последните не могат да дерогират силата и верността на Удостоверение №94Т-46(2) от 28.09.2005г., Удостоверение №94С-79(1) от 29.03.2007г. – и двете от Главен Архитект и Кмета на Община Чепеларе, Удостоверение на Областен Управител №27-404-ДС от 27.02.2007г., издадени за пристройка на страната ни, във връзка всички по-горе описани в настоящата строителни наши книжа. За разлика от адвоката на ответника, ние не сме консулти нито на общината, нито на областта. Упоменатите тук удостоверения са приложени по делото с отговора ни на отговора №2467/29. 12. 08г. на ЧРС, и приети, и по гр. д. №47/08г., и №130/09г. ЧРС. С оглед актуалните скици процесният обект, за който липсва идентифициране, е: имот №80371.243.2041.1 /идентификатор: две нула четири едно точка едно/, представляващ ново построена сграда за бар, ресторант и дискотека към кухня, със застроена площ от общо 356 /триста петдесет и шест квадратни метра/ кв. м. в имот №80371.243.2041 /идентификатор: две нула четири едно/, и за част - в имот 0.244 /идентификатор: две четири четири/, и прилежащата земя, представляваща имотът №80371.243.2041 /идентификатор: две нула четири едно/, с обща застроена и незастроена площ от 1922 /хиляда деветстотин двадесет и два/ кв. м., със следните кадастрални граници на имотите по кадастралното им заснемане, от север: имот №80371.243.9031 /девет нула три едно, идентификатор/, от запад: имот №80371.243.9030 /девет нула три нула, идентификатор/, от юг: имот №80371.243.2052 /две нула пет две, идентификатор/, и изток, имот №80371.243.2066 /две нула шест шест, идентификатор/, и имот №0.244 /две четири четири, идентификатор/, включени в общия им нормативно признат и прилежащ от всички страни терен ведно него и до неговите граници. С оглед ролята на строителният материал за нашата част, сметките са, включително за разноски до тук по това дело, и цялата ни сметка, както по Приложение №1 и №2 на Заповед №269/26.09.94г.
12. Всички нарушения по делото са нарушения на принципите, които се извеждат от самите правни понятия, елемент на настоящия случай, и които именно са възприети от практиката по тяхното приложение на Върховния Касационен Съд.
Или това са принципните положения, че:
Идеалната част не винаги може да е собственост – както примерно, при приращенията, но е задължително общност, а общността е винаги съсобственост. Ако и не друго, това право е делба. Т. е., във всеки случай се поражда право на делба, независимо от правото на собственост, или, правото на делба е изцяло независимо от правото на собствеността. Ограничените вещни права също биват повод на делба – етажната собственост, но правото на делба не възниква само при тях, както иска да ни убеди окръжният делбен съд в първата делба. Разликата при ограничените вещни права е, че тяхната идеална част е и в определена квадратура от цялото, в сравнение с неопределената, проста идеална част при приращенията. И че при ограничените вещни права се има предвид и собствеността, но като допълнителен елемент за делбата, а не повода или основанието й. Затова в тези случаи, точната част от цялото, определена в именна квадратура, носи и личен дял, който обогатява общата идеална част от цялото, или правото на делба се обогатява с личното право, отделно в общата вещ.
Още това са конкретните положения по делото, или, че:
Давността на ответника е прекъсната, преди да изтекат 10г. от Заповед №269 от 26. 09. 1994г. с вписания насрещен иск от 02. 09. 2004г. по гр. д. №88/2004г. на страната ни пред ЧРС – при нея той си остава ползвател, при данните по делото. Самият Акт №3 от 01. 04. 1994г. съдържа заповедта на собственика за правото на строеж на инвеститора – “заповедта е в самия акт”, ЗТСУ, отм., както и според Владимир Петров. Страната ни е в смесен договор с ответника. С инвестиционно строителен характер. Ненапразно е чл. 12 от договора от 06. 07. 1992г. и той е ненаименован. В унисон с инвестиционното законодателство. Пораждащ във всеки случай делба, иначе би било нищожно.
Дописаният текст на чл. 18 от договора от 01. 08. 2002г. се стреми да дерогира именно горния текст и право, но така, е абсолютно недействителен – като отказ от делба. Ролята му е, че пряко легитимира ищеца и доказва всички негови твърдения, най-вече, че лично до него, е съгласието на ответника за новото строителство на вещта. При всичко това в система, аргументът, че възражението за правото на собственост, още по-малко неустановеното или оспореното право на собственост, отхвърля правото на делба, е несъстоятелен – завещания, групови строежи и др., и даже иск за делба може да се отхвърли само при възражения срещу масата и идеалната част в дело за делба, каквито в случая няма. Но дори аргументът, че ответникът е собственик на цялата вещ, е изцяло оборен по делото.
При наличието на АКТ за узаконяване от 01. 04. 94г. на ОНС Чепеларе, акт за въвеждане в експлоатация 94г., архитектурен проект 94г., образец 15 и 16 от 94г., наличието на инвестиционен целеви заем, погасен изцяло от ищеца, е налице пълен пакет на строителни документи, съответстващи на правото на строеж на ищеца.
Задължение по ЗЗД е да извършва само текущ ремонт на един наемател, какъвто обаче ищецът не е в чист вид, дори за оставената част от първоначалната вещ – само североизточната, кухня, както по архитектурен проект от 94г. – писмо на общината, технико-икономически доклад по гр. д. №47/2008г., ЧРС.
В конкретния случай ние сме извършили крупен инвестиционен процес, което е извън задълженията на наемателя. В конкретния случай ние се превръщаме в друга фигура – не само на строител, но и на инвеститор с крупно инвестиционно вложение, което налага и признаването правата на страната ни по ЗС, ЗТСУ, ПП ЗТСУ, ПКС, наредбата за инвестиционния процес в капиталното строителство, и всичко това, съпоставено, ни води до собственост, и в краен случай до съсобственост. Ответникът от това се бои и за това слага чл. 18 в договора от 01. 08. 2002г. и то сам, и то лично срещу ищеца, и без приподписването му от ищеца.
С този чл. 18 от описания договор, ответникът сам признава капиталните ни вложения в обекта, но отново в характера му е да поиска, това също да му бъде подарено. И това го прави сам, без дори да го договори с нас. Та ако не беше нашето изключително участие в собствеността във вложената инвестиция, и знанието, и желанието на ответника за това, то този чл. 18 не би му бил необходим.
До горното навеждат и тези приети по делото писмени доказателства, в следната още връзка: Видно по приемателен протокол между страните ни от 2004г., л. първи най-долу – от реконструкциите не е взето нищо. Това говори, че са налице реконструкции в днес съществуващата сграда. Видно по същия протокол, л. четвърти, обектът се предава с мрамор и теракот в целия ресторант, с нова фасада на втори етаж, с тротоар пред сградата, и най-вече, с т. нар. пристройка. Видно от приемно-предавателен протокол от 1992г. ищецът получава ресторант, който няма пристройки и реконструкции. В съпоставка с описа на довършителните работи на протокола на ОКС от 1981г. е видно, че ако е бил строен тогава процесния обект като първоначалната по делото сграда, то той е бил нацяло недовършен. Имал е едно стълбище. Нямал е задна фасада. Канализация. Електрификация. Съпоставено с технико-икономическия доклад за новото строителство на страната ни от 92-94г., видно е, че първоначалният обект е имал обширна кухня и една зала за крайпътно обслужване. Преработената сграда представлява изцяло нова сграда, с нови зали за обслужване, включително с бар, дансинг и билярдна зала, тераса, две стълбища, представляващи т. нар. пристройка.
Горното сочи, че на мястото е осъществено тотално преработване на кухненската зала – за да може да бъдат разменени площта за обслужване, за сметка на производствената площ на обекта, както е реализирано към момента, за разлика от първоначалната сграда. Това е направено чрез разрушаване, както само е могло.
На това навеждат всички по-горе данни в тяхната съвкупност. Несъмнено за днешния капацитет на сградата, то това е постигнато с цената на разрушаване на вътрешни стени и колони, както и на фасади. От там е извършено и ново строителство на втори етаж, сочено и по архитектурен проект. Сочено и от двете нови предназначения на ресторанта в случая – с бар и дискотека. Сочено от всички черни пресечени линии на архитектурния проект, представляващи нови фасади, стълби, стълбища. Изцяло ново е пространственото владение на обекта. От Актът на ОКС за приемане на обект от 81г. е видно, че е единствено издаден по чл. 67 от ПКС, ако и през 81г. е имало компютър в ОКС Смолян, и той е за да освободи от отговорност ответника като изпълнител, и да постанови обектът да се приеме от нова съответна комисия, след като се дострои, което не е направено, и се случва едва от нашето въздействие върху вещта, едва през 92-93г.
За това образец 16 от 94г. въвежда инвеститора – Пепеланов, във обект – СТРОЕЖ на р. “Рибката”. Що се отнася до инвеститора, той се е поделил фактически с ищеца, видно по техни споразумения, а с нотариално утвърждение го легитимира още веднъж за настоящото дело, за която негова част го внасяме. Във имот, който е държавна собственост, строителното разрешение следва да се съхранява в служба държавни имоти през 79г., а в тази служба такива документи няма. Следва да се съхранява и архитектурен проект от 79г., също такъв няма. Пълният пакет следва да се състои и с нотариален акт към 79г. в случая, такъв също няма – ако е имало учредяване на право на строеж към 79г. Доводи могат да се правят за следните обстоятелства – липсата на държавно приемане на обекта от 81г., който е обект на капитално строителство, говори, че такова приемане няма, а именно, няма и годен за това обект.
Липсата на каквито и да са строителни книжа и фактури за разходи при ответника и където и да е другаде, говори, че и ответникът не е осъществил строителство. Остава някой да им го е подарил, но и акт на дарение няма.
Липсата на каквито и да са законни изисквания за това строителство говори, че такова изобщо няма. Видно и от АДС №3/84г., е че обект е строен едва 82г., който действително е процесният (арг. Акт №3 за узаконяване от 01. 04. 94г.) и е първоначалният обект по делото, в имот собственост на ДГС. Това установихме с разпита ни на вещото лице Крушкова в съдебна зала. Също с банковата ни документация, говореща също за СТРОЕЖ, РЕКОНСТРУКЦИЯ. Но и от експертизите и разпитите на експертите по гр. д. №88/2004г., приложени в настоящото дело. То подлежи на отмяна, тъй като и не променя силата и значението на фактите, намиращи се под съответните понятия, изведени с настоящото и напълно налични по делото, и им е напълно несъответно. Докато с приемно-предавателен протокол от 29. 06. 2004г. ответникът, с прекъснатата си давностна власт от 02. 09. 2004г. с вписана искова молба за собственост на ищеца, с оглед Заповед №269 от 26. 09. 94г., е ползвател, който отговаря и за пазенето, като капитана на кораба при корабокрушение, пред ищеца, той, с наличната му изтекла придобивна давност най-късно на 09. 03. 2004г. с оглед виза за узаконяване на ОНС Чепеларе, с оглед заявлението за това от 08. 03. 1994г., е вече и формален собственик, или с юридическото си основание за вещта оттам. А идва, признава остатъците на ответника и завежда дело във взаимна полза, за делба, в което възражението за собственост не изключва и правото на делба, за това и двамата са и ищци, и ответници, и нищо не се преклудира. В случая, след като се прочетат молбите и доказателствата ни, и те се опишат и разгледат в съдебното решение, единствената възможност да бъде отхвърлен иска за делба е само ако съдът констатира изключителното право на процесния обект на страната ни. Защото какво именно представлява възражението за правото на собственост на ответника, оспорено от страната ни. Строително разрешение №45 от 1979г. Няма никакво правно основание за това строително разрешение. Не се представят доказателства като напр., заповед за отстъпено право на строеж на ответника, въз основа на каквото да се издаде разрешението за строеж на ответника. Или пък договор за инвестиции. Земята не е била лична собственост на ответника. А е била държавна собственост. При липса на всички тези документи, липсват каквито и да е основания за издаването на строителното разрешение. Фактически то не е и съществувало до 1984г. поне, когато Община Чепеларе актува новопостроения имот като държавен с АДС №3 от 12. 12. 1984г. Съгласно НДИ няма пречка този акт да се издаде на РПК “Николка”, включително във нейна собственост. Това не е направено. Следователно няма строително разрешение поне до 1984г. Такова строително разрешение няма и до 1994г., когато се издава за първи път Заповед №269 от 26. 09. 94г. За какво говори това? Че към момента на АДС №3/84г. липсва кооперация като самостоятелен от държавата субект, липсва отчуждаване на кооперативно имущество, а е налице строителство на държавата и в държавен интерес. Също, че е наличен субект, който да използва държавно имущество, за да се храни и по този начин от държавата. Друга причина за актуването на имота като държавен по наредбата за държавните имоти няма. Към момента на издаване на заповедта за деактуване №269/94г. липсват каквито и да е строителни книжа, документи за строителство и каквото и да е разрешение за строеж. Такива ответникът не представя пред общината, за да иска деактуване. Явно ги е и нямал. Представя на общината само това, което е имал, а именно Приложение №1 и №2 към заповедта, т. е., документите за строителството, извършено от нашата страна - виж, анекс 18. 06. 92г. В нарушение на ПМС №192/91г. общината издава тази заповед, дори и след преклузивния срок по постановлението. Заповедта по постановлението може да се издава за отнети имоти от кооперации или за инвестиране от тях върху държавни имоти. Явно няма отнемане и няма инвестиция, от страна на ответника. Приложенията на заповедта са описите саморъчно на инвеститора за новият строеж на сградата 92-93г.
Единствената инвестиция в този обект е нашата и тя се ползва неправомерно от ответника. Ако имаше своя такава документация, то би я представил именно нея, дори още 91г., а не нашите книжа. Следователно единственият документ, на който да се базира собствеността на ответника е нищожен, като противозаконен. Защо всичко това още е така? Явно ответникът до 94г. е имал държавна характеристика, а не кооперация. Явно в такова качество действа и до сега, както ответникът й го придава. В съдебно заседание ответникът се легитимира за собственик на построеното като собственик на земята. И това не е вярно. Собственик на земята става едва през 2000г. и то с решение на ПК Чепеларе за реституция, издадено извън сроковете по ЗСПЗЗ. И не само на това основание решението на ПК Чепеларе е нищожно. Нищожно е и за това, че реституцията на земята под ресторант “Рибката” град Чепеларе, издадена в стари реални граници, е за имот в местността Карабалкан, придобит през 1978г. по нот. акт №68/1978г. по давностно владение. И този нотариален акт е нищожен. Защото законът за собствеността и цялото законодателство през 1978г. забранява придобиване по давност на държавни имоти, какъвто в случая е имотът в местността Карабалкан. А как този имот се премества в местността Юзината, в стари реални граници, съвпадащо с квартал 1 в строителните граници на град Чепеларе е въпрос явно криминален. Така че всички документи, с които ответникът се легитимира като собственик са нищожни като противоречащи на закона. Именно на това основание може да се отхвърли иска ни за делба, като бъдем признати за изключителни собственици.
Тук прилагаме кратка схема, за движението на собствеността на земята. До 1984г. земята е била в ДГФ, видно от акта за държавна собственост. Никъде няма отбелязване земята да е била собственост на ответника. Нито пък е отбелязан нотариалния акт от 1978г. или по-ранните – на дружеството “Водопад”. Явно то е национализирано и земята им е преминала в ДГФ.
И този факт за собствеността върху земята продължава до 2000г., включително 2007г. както е по кадастрална скица. В 2000г. ПК Чепеларе издава решение по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността по нотариален акт №68/78г. Т. е., премества местността Карабалкан в строителните граници на град Чепеларе. Макар че липсват доказателства за отчуждаването на тази земя в полза на организациите, изброени в ЗСПЗЗ. В същото време издава удостоверение за поправка на явна фактическа грешка, с което казва, че РПК “Николка” няма документ за собственост, съответно национализация, от 30-те години. Т. е., едва в 2000г. се оказва, че национализацията в град Чепеларе по времеизвършването й, е извършена в полза на “Николка” за сградата, от което тя да е реститут.
Сградата е построена или с криминално издадено строително разрешение през периода 79г.-81г. от РПК, или 82г. от държавата. През 1984г. е актувана като държавна. Просто защото няма друг субект, който да е строил. Няма и отчуждаван субект.
Иначе не би имало пречка актът през 1984г. да се издаде в полза на “Николка”, включително да не би била отчуждавана и за тази сграда, за което и тя не представя никакъв документ, а и такъв липсва във всички архивни бази, и в папките на делото.
С акт №3 от 01. 04. 94г. се узаконява част от сградата на наше име.
През същата година, но на 26. 09. 1994г., с криминално издадената Заповед №269, въз основа на нашите документи, се деактува останалата част от сградата. Заповедта се изпраща до ответника за изпълнение. И тази заповед се изпраща за изпълнение от ответника, а не като учредителен акт за собственост, какъвто характер безспорно има акта за узаконяване №3 от 01. 04. 94г.
И всичко това, тази заповед се използва, за начало на давностно владение, което е по 10-годишната давност, тъй като няма доказателство за придобиване правото на собственост въз основа на годно правно основание.
Но дори и да се приеме тази давност, тя също е прекъсната с вписването на наша насрещна искова молба на 02. 09. 2004г. Делото по тази насрещна искова молба е приключило 02. 12. 2008г., до когато без изключение има сила вписването, но междувременно е вписана и настоящата ни искова молба при Вас, и са вписвани и други искови молби на страната ни за собственост. Всичко това е пречка за издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка в 2005г. Ответникът все още не е започнал да владее. Нито земята, нито сградата.
Не на последно място, октомври месец, 1994г. е изведено като издадено за първи път и строителното разрешение №45, както е според главната книга на Главния архитект в Община Чепеларе, където е записано, че обаче се издава на страната ни, видно от тази главна книга. Такова няма записано, че е издадено по-рано – през 1979г., но като форма, не се съдържа към актовите книги от 94г., а при тези, от 79г., където е единственото, второ разрешение от една и съща дата. Вероятно това е имал пред вид строителният експерт още в гр. д. №88/2004г. на ЧРС, за да каже на разпита му в съдебно заседание на 03. 04. 2006г., че няма никакви издадени строителни документи или книжа за процесния обект до 94г. Но в цялото дело, при дадените съдебни решения остава въпросът: ако строително №45 е от 79г. на ответника и той е собственик по него, защо му е нужно деактуване, а още повече, и реституция, ако и съдът заобикаля или не въпроса, как е реституиран, на следнационализационно основание, именно ответникът.
13. Проблемите на пунктовете 11 и 12, горе, внасят мощен развой на постановките по пункт 6, 8 във вр. пункт 9 по-горе. Въпросът стана деен по гр. д. №130 от 2009г. на ЧРС, дори е алфата и омегата на това дело, произлязло от възз. гр. д. №220/09г. на ОС Смолян, а даже още от гр. д. №88/04г. на ЧРС. Касае се до задълбочен преглед на забраните за пререшаване на споровете, когато както в случая, те изобщо не са решени. Какво точно се има пред вид. Гр. д. №130/2009г. извърши пробив в събирането на материята по делото – касаеща пряко страната ни. Материята почти се събра по делото спрямо предходните гр. д. №88/2004г. и 47/2008г. на ЧРС.
Спецификите при последните изброени е, че първото също събра доказателства на страната ни, при сетни усилия. Като тези доказателства бяха положителни за страната ни, те от окръжният съд по възз. гр. д. №242/2008г. бяха изведени за предмет на друго дело. Така на практика страната ни бе изхвърлена от процеса и гр. д. №88/2004г. бе проведено ударно, едностранно, наказателно, заповедно, антиправно. То по принцип се провеждаше нечовешки. На негово основание страната ни междувременно и изрично в негова връзка заведе молба за делба, по която се образува гр. д. №47/2008г. на ЧРС. Така направихме още по предварителните за това определения, преди съдебно заседание по възз. гр. д. №242/2008г. на ОС Смолян, по въззивната ни жалба срещу решението по гр. д. №88/2004г. на ЧРС. В съдебно заседание същият съд не разреши ОБЕДИНЯВАНЕ НА ДЕЛАТА, под претекст, че кодексът бил вече новият ГПК.
С това наруши всички параграфи и на новият ГПК. Включително и пар. 47 ГПК, по който още тогава съдът бе сезиран за останалите граждански дела №124/2004г., №33/2005г., №118/2006г. и №201/2007г. на ЧРС, всички прекратени в без движение, използвано единствено с целта да бъдат прекратени. Налице са писмени указания от с. Д. до с. П. да се постъпи конкретно така. Със завеждането на гр. д. №47/2008г. на ЧРС подадохме евентуални искания по същите параграфи и пар. 47 ГПК до прекратените без разглеждане дела, ако се отхвърли иска ни за делба. Въпросът е, че гр. д. №47/2008г. на ЧРС не само не стигна до там. Гр. д. №47/2008г. на ЧРС изобщо не се проведе, а издаде съдебно решение за отхвърляне на иска за делба.
За него то извърши експертиза, която оспорихме, но за това съдията просто затвори делото и си излезе от зала, и делото свърши с тази работа на съда.
При все пак, бяхме успели да внесем редица молби с доказателства, отговори и оспорване от страната ни. Нищо не се разгледа дори от малкото, прието преди първо заседание по делото. Оспорващата ни молба №555 и до днес е скрита в делата, които са приложение към гр. д. №47/2008г., и е неоткриваема. Тази молба внесохме за допълнително оспорване, след като пристигна експертизата по делото, която излъга за всичко възможно.
При тези проблеми гр. д. №130/2009г. на ЧРС е едно смело дело, но със същите все така нарушения, с оглед предмета – то е дело за делба, но се води по общия ред. В крайна сметка и то не събра редица наши доказателства и искания, които при това прие по делото. Но остави и доказателства, които не прие като закъснели с оглед общите разпоредби на ГПК, като дори те не са с такъв оглед. Не на последно място то не разгледа нищо от делото. Т. е., делото, заведено за делба първа фаза, още виси, и спрямо него не стои проблем пререшаване или не на делбения спор. Тези факти затвърждават състоянието ни на висящност още от 2004г. и придават качеството на параграф 88-ми на целия случай като съдебен ад. Защото това е съдено безумие, ако е съдено нещо, и то е решено. То във форма на поредно непълно едностранно решение, още повече в дело за делба, не може да се ползва с непререшимост освен със забрана за влошаване на положението ни.
И действително, когато решението по гр. д. №130/2009г. на ЧРС постанови две неща, че нашият строеж е приращение на обекта на ответника, без обаче за това, първо да проведе поне в решението оспорването на страната ни, освен това и доказването на ни коя е главната вещ, и второ, без да разгледа поне свидетелските показания и разпитите на експерта, събрани и приети по делото за това, и от това постанови диспозитив, че не допуска процесната вещ до делба, то изправи страната ни пред хипотезите на чл. 250 ГПК, във вр. чл. 344 ГПК, във вр. чл. 2 ГПК, при които чл. 246 ГПК се стесни като смисъл на приложение и се изключи като постановка, както именно относима до общия случай, по нашето дело. Още повече при предпоставката, която представлява висящността ни от 2004г. като предмет и право на разглеждане за страната ни, но най-вече пред вид забраната за една делба да се провеждат няколко делби, до където стигна случаят. Включително, както при основанието на чл. 250, ал. 2 ГПК, що се касае до ситуацията, налична при нас, за образуването изобщо на гр. д. №130/2009г. на ЧРС относно неразрешените спорове, т. е., непреклудираните, като именно за тях беше това дело – и всички до това дело.
Като във въззивната жалба против даденото решение имплементирахме оплаквания за непълноти с искания за допълване, и окръжният съд върна делото за това на първоинстанционният, преди да разгледа жалбата ни и евентуално за това да обезсили първо решението, то за съдът вече по гр. д. №130/2009г. възникна прецедентът – че сам не може да си отмени решението, както би било в общия случай, като същевременно за него са налице предпоставките на чл. 250, ал. 2 ГПК в настоящия, както и като за образуването му: да постанови още едно, изцяло ново решение, пред което няма ограничения на закона. Като при прецедентът, който е самото гр. д. №130/2009г. на ЧРС – като преюдициално на първото за делба №47/08г. Това е така и поради сочената висящност на целия случай, и във вр. чл. 2 ГПК, но най-вече на прякото и особено основание на задълженията му на делбен съд, по чл. 344 ГПК, във вр. чл. 343 ГПК, по които съдейства за себе си, изключително служебно и неотменно в дело за делба, а тук е пропуснал нацяло да спази и проследи. Ако процедурно нещата са по-ясни как да се подходи, то остава проблематиката по съдържанието на новото решение – втори и следващ проблем по-долу. Според закона и при случая, едно ново решение, процесуално няма препятствие, даже е задължително да се постанови.
Чл. 250, ал. 2 ГПК е същинска отмяна на хода по същество. При действието му чл. 246 ГПК се ограничава и вече не е същото. Наред с това, е действието на чл. 344 ГПК до влизането в сила на решението за делба първа фаза, което се обжалва, и спрямо него, действието на мотивите на обжалваното решение, които са по-широки от диспозитива. А след това, и действието за всичко неразгледано в тази делба, както при първата делба. Ако тази е втората, и тя се разгледа, защото първата не се е разгледала, изобщо не е изключено неразгледаното по втората делба, сега да се разгледа – което сега вече може и пряко, по чл. 250, ал. 2 ГПК, без да се образува и трета делба, за което служи новелизацията, както или за това, то съдът да заведе служебно трета тогава делба, като преюдициална на втората, която и както е гр. д. №130/2009г. Една е само забраната – да не се влоши положението ни.
Вторият проблем, който възникна на практика е, че както при обжалваното решение на ОС по възз. гр. д. №220/2009г., то и тук, се постанови по-скоро недопускане на извършването на делбата заради констатирани приращения, а не първата фаза на делбата. Така на следващо място, един път съдът констатира съсобственост, което е по-широко от диспозитива, а втори път, констатира невъзможност за извършване на делбата, а не за допускането й, съответно за първа фаза, което отново е по-широк мотив от диспозитива. В първият случай е налице имуществената маса и чуждите вещни права в процесната вещ, което още повече не се обжалва от ответника, а влошава неговото положение, във вторият случай – общност, а без решение за следващата се идеална част.
Възможностите от това са изобилие, с оглед правната наука, източник на действащо право, особено до делбата, която няма закон, а е развита изключително практически. Във всеки случай, съдът може и следва да произведе при дадената констатация още един диспозитив – прим., оттук, да проведе и втората фаза на делбата, най-явното. Може също така да издаде изцяло ново решение в две части, в първата да допусне делбата, във втората да допусне извършването й когато се насрочи, а може самостоятелно отново да не допусне извършването й, но за това да насрочи без пропуск както сега заседание по уреждането на сметките. Или в първият случай, тук да прикрепи последното – да насрочи уреждането на сметките, съгласно характера си. Едното може именно, като има пред вид, че нямаме влязло в сила решение за делба. А именно, че няма основание за отмяна. Не търси отмяна. Абстрахира се от досегашното решение. И, разгледа всичко, установи сам, което не е разгледано, и го беседва, и РАЗРЕШИ – това и пряко дава изключителният чл. 250, ал. 2 ГПК, вместо всичко останало, също налична благоприятна предпоставка за това по делото. Примерно когато, като пряко образува трета делба от всичко неразгледано, която посочи за преюдициална на втората, както по примера на гр. д. №130/2009г. на ЧРС. Защото в края на краищата, ако няма нищо, което да е разгледано и което е делбено, то няма още никакво решение, или ограничение и пред съдържанието, което да е постановено за това, за да бъде пречка оттам за пререшаването му. Има нерешени спорове, които са делбени от 2004г. Дори няма дело за делба, макар и така наречени. Оттам правната логика по делото ще се изведе сама и ще реши какво от кое ще последва. В крайна сметка, време е за всичко да встъпи поне в една жалба и другата страна. По-простото или чисто е да се оставим именно да следваме реда и закона, без да се страхуваме накъде ни води. Доколкото сме по закон, няма да ни подведе. Най-малко съдът следва да опита писмено как първо би се получило, и оттам да установи има ли пречка да издаде написаното. Докато не го обяви със съобщение, съдът може да скъса написаното – това единствено се следва до случая от сочената забрана на чл. 246 ГПК. Или общо са налице два реда за доразрешаването нацяло – както пропуснато и както явно постановено. И двата са задължителни, като вторият е по-краткият, но отново непълен.
Проблемите на обжалваното решение както е сега, са още повече изцяло решими, или предмет едва във втората фаза на делбата, и не са предмет на допускането до делба, а до нейното извършване – приращения и делимост. Дори неправилността, че съдът е взел пристройката за неделима, а тя е самостоятелна, няма да стои, след като се разгледа цялото дело за делба в първа фаза по надлежния ред. Защото обжалваното решение, не само че не изключва, но задължава съдът да се произнесе с конкретно решение, относимо като значение и смисъл до въпросите и по първата фаза, които във всеки случай отсъстват – чл. 343 във вр. чл. 587, ал. 2 ГПК във вр. чл. 30, ал. 2 и чл. 95, ал. 2 ЗС. По настоящото дело в крайна сметка не се иска поправка. Редът не е единствено до възможността на досега действащият кодекс за допълване. Това явно е обусловено от чл. 2 ГПК. Прави впечатление, че чл. 344 ГПК е еквивалент на чл. 2 ГПК днес. Това е още едно доказателство, че делбата не е формално производство.
Но и следното: Нищо всъщност, не се преклудира в гражданският процес, дори в новият ГПК – чл. 143, ал. 2 ГПК. Ищецът може да допълни исковата си молба. Оттам ответникът, оттам ищецът – това е реплика-дуплика, или процесът до изчерпването му. Т. е., пожелава новият ГПК, ако би могло, всичко да се изчерпи писмено. Но не би могло това да се случи при сложни фактически състави. ТР №1 от 2010г. на ВКС за това влезе в ролята си и наложи разумното пред обратното, то дава сърце на съда, без страх да бъде този, който се е заклел и който предварително е избрал, да следва закона и правото – чл. 5 ГПК.
И все пак, нищо до ищеца не се преклудира, до хода по същество на първата инстанция, включително на втората, и както и в досега действащият ред. Сложността се явява до ответника, но и той влиза наново във всички процесуални разпоредби, ако ищецът допълни тезата си в първото съдебно заседание, когато сме обратно в изходното положение – исковата молба, което следва да се лансира от съдът. Всичко това пряко важи и доказването по чл. 250, ал. 2 ГПК. То може всичко, носи всичко, наново. Още повече, тези доказателства, които и са приети по делото, но е пропуснато разглеждането им, а оттам в пряка връзка, разрешаването на спора. Спор и доказателства се оказва да е едно и също нещо. Още повече в дело за делба, каквото същностно и същинско е и делото по чл. 250, ал. 2 ГПК, прилагащ се до решение по дело за делба, по постановено за това конкретно определение на въззивна инстанция. Тя така постановява. Въпросът следва да понесе и ответника по делото. Когато той не обосновава нищо, това говори в полза на настоящото. Сам чл. 250, ал. 2 ГПК изключва преклудираните въпроси. Той е обратното на всяка забрана. И чл. 246 ГПК не е предмет, няма връзка и не пречи, съобразно случаят.
Що се отнася в заключение до предмета по същество, строителният материал, който още не е разгледан и не е уреден, а тук му е и времето и мястото, или следващата го идеална част, или парична равностойност, а именно последиците на приращението, и липсата при него на изключителна собственост на ответника по настоящото дело, то какво следва за разрешаването на спора както по именния предмет. Всичко, което не е разгледано по делото изключва обжалваните мотиви.
На свой ред, те са по-широки спрямо диспозитива и като диспозитивът сочи на частично разрешаване на проблемите, и тези на втора фаза, както са и мотивите на обжалваното решение.
Когато проследим това, процедурата се следва свободна, когато съдът разгледа и разпитите на вещото лице, и свидетелските показания, а и всички писмени доказателства в тяхното единство и оспорването, прието и проведено от страната ни по делото, то за това да постанови изцяло ново съдебно решение, отначало-докрай. Където съотнесе строителният материал към чл. 95, ал. 2 ЗС, и уважи искането първа фаза, което мотивира и обжалваното решение.
Или, поне Соломоновско, от него, да постанови диспозитив, с който в същото, да допусне делбата, и диспозитив, с който да постанови насрочване на делото по сметките, след завръщането му в съда, редом до досегашните диспозитиви. В този ред отново позоваваме Кръстю Цончев, който проследява делбените дела по подобренията. Когато подобренията са такива, че за тях ще следва да се плати неимоверна равностойна парична сума за уравняване на дяла им от вещта, то с право за тях съдът определя идеална част, което и в случая не пречи да се постанови. Оттам, в случая, когато на едната страна, на ответника, стоят 30 000 лв. актив, а на другата, нашата, 2 330 000 лв. инвестиционен капитал през 92г., видно от гр. д. №88/2004г., неоспорено, висящо, което днес означава 0 лв. за първата страна и 16 мил. лева за нашата страна, съгласно националните счетоводни стандарти, то съдът с право може и следва, насрочвайки примерно делото за сметките, да го насрочи с обусловен от него избор, който страните да направят в това дело, а именно с правото и – ако една от страните поиска реален дял, то тогава да се подели реално сградата при квоти, както по-горе от 92г., или да бъде обезщетен ответникът, ако така предпочете. Не е несъдийско и съдът просто да отложи произнасянето по случая до разглеждането му първо по гр. д. №47/2008г. на РС Чепеларе от ВКС. Не е несъдийско, съдът да спре сега настоящото дело, да го препрати на ОС за произнасяне в частта недопустимост, и тогава да продължи настоящото дело, вероятно и го обедини дотогава с първото за делба, а и с третото, което сега образува.
Противното е по-лошо и за ответника, качеството на неразрешеност да продължава да виси, докато същевременно, наши са тежестите, а строителният ни материал е все още във форма на инвестиция, която е замразена, т. е., наши са и ползите във вещта. Тя като такава нараства всяка година повече и повече със законната лихва, която също е инвестиция, а милионът през 92г. не се деноминира. Вероятно това има пред вид и ВЛ, казвайки, че нещата са несравними. Каквото е могло ВЛ, вижда се, че в разпитите е било обективно. Идвал му е разумът почти своевременно. Учудващо е коя е причината все пак да излезе от обективност на два-три пъти в съдебно заседание на 20. 04. 2010г. Охраната е чула как другият адвокат преди повикването ни в зала го кара да каже 400 т. бетон, а той е казал, добре, аз ще кажа 400 т. бетон, но върху тях трябва да кажа и основните настилки, и става всичко за тях. Адвокатът не го е разбрал, и настоял. Тази информация ни бе сведена след съдебното заседание. Разговорът се е състоял свободно в чакалнята пред съдебна зала. Двамата адвокати на нашата страна сме били пред съда през това време до извикването ни в заседание. Знаехме вече за новата фалшификация, за това на 15. 04. 2010г. внесохме поредната си молба за обмисляне от съдът общо на цялото дело като процес. Оттам можехме само след поправка на протокола да поискаме отмяна хода по същество, което все още съдът също може и следва сега да извърши – а това върви с обезсилване от него – в РС Смолян се извършиха редица обезсилвания през настоящата година, след като в тайни заседания съдът се досеща, че е в дело за делба, и включително при обявени решения, именно заради делбата, предмет на делото, и забраната, тя да се дели на допълнителни и допълнителни дела, той се съобрази и сам отмени хода. Въпросът ще може да се обжалва от другата страна, а и само, когато се постави в положение и тя да обжалва, за другата страна в случая ще се възстанови шансът изобщо да обжалва положението си, което за нея се влоши спрямо нотариален акт 2005г. Той не е непререшим, а напротив. Иначе, при последването на примерните диспозитиви от съдът по-горе, дали има право на жалба другата страна – няма. Унищожи ли се сама другата страна, защото каквото искаше, й се даде. Висящи чужди вещни права за другата страна, които за нас вече втори път са титул, защото това дело е титулът, общо даващ ни право на дело за делба, именно от този един титул нататък. Не трето, пето, първото дело за делба тепърва следва от обжалвания акт, или то още виси.
Това е сложността на делото, което иначе, макар и събирайки почти цялата гражданско правна материя в кориците си, е логично дело. Извежда се с помощта на закона, и на много труд, който следва да се дава от всички. Правото е тук за човека. Всичко може в правото, щом е написано. Във делбата още повече. Защото тя е неписаната. Защото е делото, със сигурност във взаимна изгода. Там са съставен елемент принципите без промяна – на всекиму според заслуженото и комуто тежестите, нему и ползите. Къде са тези принципи в обжалваното решение –обозрими, те се иска сега да се изрекат. Самата им логика не е потисната и оттам е противоречието по делото. Или логиката на процеса не може да се потисне. Процесът е за разпределянето на горните принципи, не за спестяването им. Противното не е съдийско, въпреки него, логиката на закона и правото си пробива, и ако пренатоварва неестественото над естественото може да е фатално до всички участници в процеса. Поддържането на неестественото, размива преценката. Предполага се, че в един момент, когато се поиска от съдът да не спазва правила, и това се иска за пореден път, съдът връща сигнала, но в неточната посока. Това сме сигнализирали от първите си жалби от 2004г., това все още няма съд, който да е разбрал по делото и за което да не ни е наказал. При други случаи умряха страни по дела. За това заведохме и дисциплинарна проверка. Не може да работим спокойно, считани сме за престъпници до това дело, от него – и по всички дела. В същото време страната ни премина успешно през тристранна проверка за пране на пари, която изиска документацията за всички строителства на ищеца, включително до 20-та година на миналия век, включително и за намесения от свидетелите А. и П. обект вр. Снежанка по гр. д. №130/2009г.. Ще мине ли една такава проверка другата страна. Какво би станало, ако внесем автентичното строително разрешение №45, от 94г. на Сл. П.
***
Четирима съдии досега по това дело в РС разглеждаха за предмет адвокатите на страната ни по делото – Д., П., А., С. Х., ЧРС. При всяка жалба променяха протоколите по делото и това започнаха да правят с всички по всички дела. Ние сме имали пред вид страх от допускателство на горното и преклудиране за всяка жалба. През 2005-2006г. това се оцени от ВКС, когато делото попадна във ВКС. Има случаи, и да не е изпращано там, а когато се върне, никой да не изпълни постановеното. Това налага всяка страна да борави със своя техника и съдът да й съдейства за едновременното снемане на протокола по дадено дело на нейно техническо средство, което е и писан текст по етиката за правила на съдийската дейност. Тогава по-трудно нещо не би било пререшимо, включително и грешките на страните. Но за това е професията, да се оправят хората и отношенията им даже при техните грешки в процеса, за което може да си събира самочувствие съдът – в най-трудното, да го оправи, а не като Маккедо, синът на римският гражданин, когато един, да умре за друг, само за да се еманципира. В заключение, за да се реши правилно въпросът за допълването в гр. д. №130/2009г. на ЧРС, трябва винаги да се съпоставя с това кой е източникът и на това дело. Както въпросът за непререшимост не стои и пред това дело, то така не стои този въпрос и за провеждането му оттук като ново дело, като неизчерпано в същото, както при първото.
Настоящата извличаме адв. П, адв. Д, и адв. С, в първите две части, близо година писмено, при проучване близо 4 години, в третата част, по време на движението на гр. д. №130 от 2009г. на РС Чепеларе, от януари, 2010г., за което още е в суров вид, и се извиняваме на читателя. За всичко в цялост си послужихме с редица решения на ВС и на ВКС, включително на ВАС, КС и наказателните отделения на ВКС, както с научните правни източници, както цитирани, и редица, нецитирани, по РП, ВП, НП, както и търговската и обичайна практика на РБ.
Последната част на настоящата търпи допълване съобразно движението на делото и съкращения на допуснатите повторения, като няма претенции и не е авторски труд.
Старанието е да се съобрази всичко видяно, проверено и прочетено обективно, макар и да не ползва буквално страната ни, и да се включи на едно място. Като се сещаме, че има и други такива дела, от сложен характер и обстановка, пряко до делата Пловдивска Митрополия и Българските архитекти, там считаме, че архитектите следва да спечелят делото, а що се отнася до НДК София – тя е общинска собственост, макар строена от държавата, според всичко проверено дотук като правен източник, без да сме запознати конкретно с дадените дела като искове. Но би могло да се изведе и подскаже до тези дела, че те подлежат на уреждането им именно с делба, заради строителния материал. Това може да предложи замени, и редица, редица възможности на Закона, във втората, надлежна фаза на делбата, която е за това, за да не се допусне изплащане в милиони левове, а също определяне на идеална част в първа фаза на делбата. Тези възможности най-точно биха развърнали обективната истина, предмет на действащия ГПК.
Изцяло на закона и на прецедента на възз. гр. д. №220/09г. на ОС Смолян, обосноваваме последният въпрос, за който няма практика, въпросът е нов. Налице е решение за втора фаза, но не и за делба, първа фаза. Не е налице предпоставка за отмяна, а да се проведе дадената фаза като пропусната. Това дава и пряко чл. 250 ГПК.
Придържаме се към логиката на целия процес, във връзка неразрешения спор, който е делбен, във вр. чл. 5 ГПК, вр. чл. 344, вр. чл. 343, вр. чл. 341 ГПК, във вр. чл. 30, ал. 2, във вр. чл. 95, ал. 2 ЗС, във връзка на определенията на всички съдилища по настоящите дела и на понятията по това дело.
Прилагаме схема за проследяване на собствеността в имота, което още не е сторено по делото.
Прилагаме и запис на диск за онагледяване на – приращения към кухня и делбата им, или всичко, на една снимка.
Преди всичко в извлечение съдебната практика:
1. Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г., ОСГК: От изброените предпоставки на закона тази, която се отнася пряко до самите обекти на реституция, е те да "съществуват реално до размерите, в които са отчуждени".
2. Тълкувателно решение № 2 от 2.VI.1995 г. по гр. д. № 2/95 г., ОСГК: На връщане по реда на ПМС № 192/1991 г. подлежи това е имущество, което е било собственост на кооперативни организации и е иззето от тях и одържавено след 10. 10. 1944 г.
3. Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК: ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
4. Тълкувателно решение № 99/1979 от 9.07.1980 г., ОСГК: Наред с допустимостта от закона правото на собственост да принадлежи на две и повече лица чл. 34, ал. 1 ЗС дава право на всеки от съсобствениците да иска делба на общата вещ.
Противна уговорка не може да отмени това право, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Искът за делба не се погасява с давност. За разлика от обикновения исков процес правото на иск за делба принадлежи на всеки от съсобствениците, както и участието им в делбата е задължително. От това произтича и една от особеностите на делбеното производство - всеки един от ответниците се счита ищец по искането за прекратяване на съсобствеността чрез делба. С делбеното производство се цели да се прекрати съществуващата общност. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН неучастието на някой от съсобствениците при извършването на делбата води до нейната нищожност изцяло.
5. Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК: Собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот.
6. Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК:
За валидността и допустимостта на решението на първата инстанция въззивният съд следи служебно. Пред въззивния съд са допустими и неразпитани пред първата инстанция свидетели. Възражения за изтекла погасителна или придобивна давност могат да се правят за пръв път пред въззивната инстанция, за да се избегне преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението по отношение на тези отбранителни средства. Възражението за право на задържане може да се направи за пръв път пред въззивния съд. Нови доказателства пред въззивния съд могат да се представят от заинтересованата страна и след закритото и първото по делото заседание, не само при обективна невъзможност за своевременното им представяне, щом като те са от съществено значение за изхода на делото. Неизпълнението на задължението на съдията в първата инстанция за устен доклад по чл. 108 ГПК, е извинителна причина за неприлагане санкцията по чл. 65 ГПК при отмяна на първоинстанционното решение. С оглед принципа на изчерпателност на брачния процес - чл. 260, ал. 1 и 2 ГПК всички факти, трябва да бъдат предявени до приключване на устните състезания. Това може да стане и пред въззивния съд, като е допустимо да се измени предявеният иск за развод чрез прибавяне на нов с друго основание, едновременно да се измени основанието и петитума. Ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, въззивният съд следва да повтори процесуалните действия. Мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност.
7. Решение № 1082 от 7.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2699/2007 г., IV г. о., ГК: Упражняването на фактическа власт върху идеалните части от имота, които принадлежат на другите съсобственици представлява държане. За да се придобие право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на владението: - да е упражнявана фактическа власт върху него в продължение на повече от 10 г.; - владението да е осъществявано с намерението за придобиване на вещни права върху имота и да е противопоставено на собственика или на съсобствениците.
8. Решение № 6 от 13.02.2006 г. на ВКС по гр. д. № 630/2005 г., I г. о.: Искането по чл. 30 ЗН за намаляване, е самостоятелно субективно преобразуващо право, по което делбеният съд е длъжен да се произнесе. То може да се предяви за първи път пред втората инстанция.
9. Решение № 209 от 1.06.2000 г. на ВКС по гр. д. № 677/99 г., I г. о: Искането за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания може да се предяви самостоятелно с отделен иск, както и чрез възражение по висящ делбен процес, включително и пред въззивния съд.
10. Решение № 1905 от 1.02.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1596/2001 г., IV г. о:По касационната жалба на ищците: Основателен е доводът за незаконосъобразност на изводите на апелативния съд относно правото на собственост върху национализираната мелница, както и доводът, че въпросът дали отчуждената част на сградата може да се отдели от новата сграда изобщо не е обсъждан и решението на съда по този въпрос е изненада за тях и лишаване от възможност за цялостна защита на интересите им. Съдът не може да изненадва страните с решението си и едва с него да посочва кои въпроси са съществени за спора и кои от тях са били спорни. По делото е било установено, че национализираната сграда е променена, като, поради надстрояване и пристрояване, е увеличила площта си от 150 на 217 кв. м. В случая, съдът не е възприел посоченото доказателствено средство по съображение, че се основава на свидетелски показания, които са в противоречие с писмените доказателства по делото. За кои документи обаче, става въпрос, съдът не е посочил. Нещо повече, в случая основен за спора въпрос не е процентното съотношение на запазената част от мелницата в преустроената и съществуваща при влизане в сила на ЗВСВОНИ постройка, по каквато задача вещото лице се е произнесло. Същественият и важен за спора въпрос е дали извършените върху имота промени са довели до интегрирането на отчуждената постройка в новоизградения обект и в резултат дали същата е присъединена изцяло в обема на новата сграда. След като е безспорно, че старата сграда е запазена в размерите на одържавяването, необходимо е било да се изследва дали е възможно отделянето на съществувалия преди обект, без да се повреди съществено новопостроеното. В тази насока, въззивният съд в едно изречение е споменал, че ищците не са доказали, че старата отчуждена част може да се отдели от новата по начин, който да позволява отделното и самостоятелно ползване на частите. По въпроса обаче дали е налице хипотезата на чл. 97 ЗС не са събрани доказателства. Съдът, в нарушение на разпоредите на чл. 211, вр. чл. 108 и чл. 186 ГПК, според които има задължение да постанови решение по напълно разяснено дело, не е поставил задача на експертизата за изясняване на горното обстоятелство, а едва с решението по същество на спора е приел за спорен и недоказан този основен въпрос.
11. Тълкувателно решение № 34 от 12.VIII.1987 г. по гр. д. № 12/87 г., ОСГК: Отстъпването на право на строеж върху държавна земя е често практикуван способ, чрез който гражданите и обществените организации придобиват собствеността на жилища, вили, ателиета или гаражи. Разпоредбите, които регламентират отстъпването на това право, се съдържат в редица нормативни актове. Такива са например разпоредбите на чл. 15, 15в и 15г ЗС, чл. 117, 120, 121, 124 - 133 ЗТСУ*(1) , чл. 103 - 108 от Наредбата за държавните имоти. В чл. 11, ал. 5 от Наредба № 3 за изграждане на жилища по стопански начин (ДВ, бр. 20/87 г.) по въпроса за отстъпването на право на строеж се прави препращане към чл. 130 - 133 ЗТСУ и чл. 103 - 108 от Наредбата за държавните имоти. Въпреки че се касае за един и същ правен институт, правото на строеж е регламентирано в отделните нормативни актове с някои съществени различия. Съгласно чл. 15, във връзка с чл. 13 ЗС правото на строеж се поражда от сложен фактически състав: първо се издава заповед от определен административен орган, а след това въз основа на нея страните сключват договор.
Актовете за отнемане на правото на строеж върху държавна земя могат да се обжалват по предвидените в Закона за административното производство административен и съдебен ред и когато са издадени във формата на заповед или е използвано някакво друго наименование. Това се отнася и за случаите, при които актът за отнемане на правото на строеж е издаден от друг административен орган, различен от посочения в чл. 67, ал. 2 ЗС, както и когато в този акт е посочено, че се издава на друго законно основание (например чл. 155 или 156 ЗТСУ).
12. Тълкувателно решение № 137 от 31.ХII.1966 г. по гр. д. № 103/66 г., ОСГК: По исковете, предявени съгласно чл. 52 ЗЛС, може да бъде учредявано със съдебно решение право на собственост върху постройка отделно от земята. Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, счита, че право на собственост върху постройка отделно от земята може да бъде учредено и със съдебно решение. Съгласно чл. 55 ЗС такова вещно право може да се придобие или учреди с правна сделка, по давност или по друг начин, определен от закона. Конститутивните решения, предвидени в чл. 52 ЗЛС, с които може да бъдат учредявани вещни права, са именно такива законни средства. Съпругът, който е допринесъл по време на брака с труд и средства другият съпруг да придобие право на собственост, може да получи със съдебно решение по силата на споменатия законен текст съответна част от това право на собственост. Придобитото право на собственост може да се отнася до всякакъв вид движими или недвижими вещи. Недвижимият имот може да представлява самостоятелна сграда с дворно място, но може да бъде само постройка, отделно от земята. Законът не ограничава вида на придобитите вещни права. Следователно ако единият съпруг е придобил право на собственост върху постройка отделно от земята при съдействието на другия съпруг, последният по силата на закона може да придобие със съдебно решение съответна част от това придобиване. Еднакво е положението и когато двамата съпрузи са построили по време на брака сграда върху парцел, придобит от единия от тях преди брака или на самостоятелно лично основание. Последният е придобил собствеността върху сградата по приращение съгласно чл. 92 ЗС, но това негово право е възникнало и поради факта на изграждането на постройката. Ако за построяване е съдействувал и другият съпруг, за неговия принос той може да получи съгласно чл. 52 ЗЛС съответната част от постройката. Въобще в предвидените в закона случаи (например чл. 19 ЗЗД, чл. 52 ЗЛС ) може да бъде учредявано със съдебно решение право на собственост върху постройка, отделно от земята.
13. Решение № 3020 от 13.Х.1982 г. по гр. д. № 2104/82 г., I г. о.: При допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, независимо от това, дали е направено възражение по тези въпроси след първото заседание по делото и дали въобще е направено възражение. От дадената от закона възможност да се правят тези възражения в първото заседание не следва, че се касае до преклузивен срок, който, ако не бъде спазен, лишава съсобственика от определени материални права. От друга страна, с решението по чл. 282 ГПК съдът, преди да допусне делбата на една или друга вещ, следва да установи, че тази вещ е съсобствена и какви са дяловете на съделителите в признатата съсобственост. Това означава, че не е необходимо да бъде направено възражение за непринадлежността на вещта към наследствената маса, за да бъде изключена тя от делбата. Това означава също така, че и без да е направено възражение по размера на дяловете, съдът трябва да ги определи въз основа на закона и на правата на съсобствениците.
14. Решение № 1060 от 19.05.1956 г. на ВС по гр. д. № 1357/1956 г., IV г. о.: Сънаследникът може да направи възражение за изключване от наследствена маса на някои имоти и след първото по делото заседание. Самото естество на посочените в чл. 279 ГПК въпроси оказва, че повдигането им не е ограничено до първото заседание по делото. Въпросите за правото на сънаследника да участвува в делбата, а също и този за размера на неговия дял са от такова значение, че не само може, а и задължително трябва да бъдат повдигнати освен в първото по делото заседание, а и всякога, когато се открие неправилност в тази насока. Да се приеме противното значи да се допусне извършване на делба с участие на чужди за наследството лица или пък да се определи на някого от тях дял, който да уврежда него или другите сънаследници. Подобно е положението и с възражението против включването на някои имоти в наследствената маса. Повдигането на същия не е фатално ограничено само в първото открито заседание по делото. Приемането на такова ограничение би довело до излишно водене на нов процес по чл. 285 ГПК, когато разрешаването на повдигнатото възражение в делбеното производство може да направи излишно воденето на нов процес.
15. Решение № 800 от 14.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 543/2005 г., IV-Б г. о: чл. 108 ЗС чл. 3 ЗВСОНИ Ако са налице условията за реституция на сградата, следва да бъде признато възстановяване на собствеността на ищците върху застроената и прилежаща площ на сградата и на останалата част от национализирания терен, която е свободна и годна за обособяване като самостоятелен имот. Съдът е приел, че спорът по делото е за наличието на третата предпоставка за реституция - отчужденият имот да съществува реално при влизане в сила на закона. На базата на доказателствата по делото, решаващият съд е стигнал до извода, че това условие на закона не е налице. Посочил е, че сградата, означена като 6.4 по генералния план, е новопостроена, а съществувалата преди това на същото място стара фабрична сграда е съборена. Приел е, че сградата, означена като 4.1 по ген. плана, е масивна производствена сграда, със застроена площ 1664 кв. м, каквато сграда не е установено да е притежавала одържавената текстилна фабрика през 1948 г. Относно сградата, означена като 8.1 по генералния план, съдът е приел, че тя е не е идентична със съществувала фабрична постройка при одържавяване на имота, тъй като последната е представлявала два етажа - халета, на дървен гредоред, а сегашната сграда е с масивна конструкция - носещи стоманобетонови колони и плочи между етажите и вътрешни разделителни зидове, с надстрояване и пристрояване на старата постройка. Касационният съд счита за правилни изводите на апелативния съд относно последната сграда - 8.1 по генералния план на дружеството. От заключенията на техническите експертизи по делото е категорично установено, че сега съществуващата сграда не е идентична с отчуждената сграда на национализираната фабрика. Безспорно е по делото, че цялата конструкция на сграда е новопостроена, че е налице пристрояване и надстрояване, които строителни дейности са преобразували отчуждената фабрична сграда в нов обект. Обосновани са изводите на съда и относно недопустимост на реституция по отношение на сградата, означена като 6.4 по ген. плана и съществувала при влизане в сила на ЗВСОНИ , впоследствие съборена и несъществуваща към този момент. В първоинстанционното производство по делото е прието заключение на вещото лице инж. Г. С. и скици към него (л. 80 - 83 от досието на гр. д. № 1432/2000 г.), от което следва, че при национализацията на фабриката в северната част е съществувала сграда (склад), която е била съборена, и върху част от терена, на който е била разположена, е изградена сградата, означена като 6.4. На тази база съдът правилно е приел, че съществувалата при влизане в сила на ЗВСОНИ сграда с означение 6.4 е новопостроена и не е идентична с фабрична постройка, съществувала при национализацията.
Изводът на решаващия съд за неприложимост на реституцията спрямо сградата с означение 4.1 е необоснован и не съответства на доказателствата по делото. Съдът се е позовал на горепосоченото заключение на вещото лице С. от 1.11.2001 г., с което е установено, че сградата не е отразена в кадастралните планове от 1935 и 1938 г. и за първи път е нанесена по кадастралния регулационен план от 1963 г. Само въз основа на тези констатации не може да се приеме, че при национализацията през 1948 г. сградата не е съществувала и не е била отчуждена от "Р. д." АД. В обяснителната част на заключението вещото лице С. е посочил, че одобреният през 1963 г. кадастрален план е изработен в периода 1948 - 50 г., следователно, отразява съществуването на сградата към този период 1948 - 1950 г. В производството по гр. д. № 1318/1994 г. на С. окръжен е прието заключение на вещите лица П. Б. и Х. К., които констатират, че сградата е "доста стара" - л. 75 от досието на делото. При това положение, решаващият съд следваше да изясни делото, като събере допълнителни доказателства относно съществуването на сградата към момента на национализацията.
16. Решение № 1869 от 15.01.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2123/2001 г., IV г. о.: чл. 108 ЗС чл. 73 ЗС чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА чл. 137, ал. 1 НДИ чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ по ЗТСУ чл. 97 ЗС Съдът се произнася с решение само по субективни права, въведени с исковата молба, при заявените в нея фактически основания и петитум. Така очертани, те представляват предметът на спора. Ако липсват отрицателни и като са налице положителните процесуални предпоставки, се постановява решение по същество, с което установява съществуването или несъществуването на спорното право. Или с други думи, предметът на делото се превръща в предмет на решението. По арг. от чл. 221 от ГПК, решението влиза в сила между страните за същото искане и на същото основание. Изключение от това правило е регламентирано във втората алинея на текста и касае разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания. Всички останали възражения, включително и касаещи преюдициални въпроси относно спорния предмет, не намират място в решението, което означава произнасяне "plus petition". Правото на собственост на ищеца е производно от правото на собственост на неговите праводатели. Съдът, в рамките на задължението си за преценка на правопораждащите факти, може, без да изменява или отменява един административен акт - да приеме съществуването или не на определени права, като има право да проверява само правилността на решението на кмета, а не - неговата действителност. За да породи желаното правно действие, волеизявлението, като съществен елемент от сделката, трябва да се отнася до възможен предмет. Налице е липса на предмет, защото несъществуващата вещ представлява фактически невъзможен предмет. С разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата за държавните имоти (отм.) е определена компетентността на кмета на общината да осъществи замяна на общински недвижими имоти с недвижими имоти на кооперации, обществени организации и граждани. Но тази разпоредба неизбежно се съобразява с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗСМСА, която определя, че разпореждането се извършва след решение на общинския съвет. С Решение № 1224 от 27.02.2001 г. С. районен съд е уважил иска, като е счел, че ищецът е собственик на жилището, което е получил по транслативна сделка - дарение от реституентите, на които е възстановен отчужденият имот. Самата замяна е осъществена между два съществуващи имота - собственост на различни субекти и затова, сделката има предмет. Счел е, че не е налице противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, защото приложимият ред е по НДИ, която е действала към момента на извършване на замяната. Въззивният съд е отменил решението. Решението е частично недопустимо. В частта, с която съдът се е произнесъл по предмета на спора, решението е правилно.
1. По наведените доводи за недопустимост. Жалбата в този пункт е основателна. Съдът се произнася с решение само по субективни права, въведени с исковата молба, при заявените в нея фактически основания и петитум. Така очертани, те представляват предметът на спора. Ако липсват отрицателни и като са налице положителните процесуални предпоставки, се постановява решение по същество, с което установява съществуването или несъществуването на спорното право. Или с други думи, предметът на делото се превръща в предмет на решението. В случая, насрещен или инцидентен установителен иск за признаване нищожността на сделката не е предявяван от страна на ответника, а производството по отношение на Община С., поискала главно встъпване в процеса, е прекратено и определението е влязло в сила. Всички останали възражения, ползвани в защитата на ответника, включително и касаещи преюдициални въпроси относно спорния предмет, не намират място в решението. Въззивният съд се е произнесъл "plus petition" и решението в тази част е недопустимо и следва да се обезсили. 2. По доводите в касационната жалба за материална и процесуална неправилност на решението. Във въззивната жалба, депозирана от третото лице - помагач, Община С., което действа в защита на свой интерес, са направени правопогасяващите възражения за липса на право на собственост на ищеца, поради нищожност на замяната и неправилност на административния акт, с който е възстановена собствеността на дарителите му. С тази жалба, редом с исковата молба, се рамкира предметът на спора пред въззивната инстанция - като втора инстанция по съществото на спора. Съдът е дължал произнасяне по повдигнатите в жалбата възражения и правилно, на първо място, се е занимал с правото на собственост на ищеца, като елемент от фактическия състав на иска по чл. 108 от ЗС. Той е обсъдил правопогасителното възражение на ответника и третото лице - помагач, изразяващо се в липсата на право на собственост у ищеца. Основателно в мотивите си е разгледал валидността на договора за замяна, защото правото на собственост на ищеца е производно от правото на собственост на неговите праводатели. Законосъобразно въззивният съд е намерил, че тази сделка е нищожна, поради липса на предмет и противоречие със закона, предвид неправилното възстановяване на имота по реституция и нищожността на договора за замяна на 28.09.1995 г. Първият релевантен за спора въпрос е: Осъществен ли е фактическият състав на възстановяването на собствеността по чл. 1, ал. 1 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. бл. закони. Този въпрос е преюдициален за спора за собственост, а представените експертизи и други документи са база за преценка на законосъобразността на този административен акт, която съдът е бил длъжен да съобрази по пътя на косвения съдебен контрол. В конкретния случай, са поставени два въпроса: по компетентността на кмета на Община С. да възстанови вещни права върху имота, с оглед особеностите на реституционния закон, и на второ място - създава ли това възстановяване правото на собственост на праводателите на касатора и от кога датира това абсолютно вещно право. От данните по делото се установява, че отчужденият от наследниците на Й. Ц. Й. недвижим имот е бил частично разрушен и останалата незначителна част е инкорпорирана в новопостроената сграда така, че е създадена нова вещ. По арг. от чл. 97 от ЗС, когато първоначалната вещ вече няма самостоятелен характер и не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, следва да се приеме, че собственикът на новосъздадената вещ придобива собствеността и върху присъединената част. С решението за отмяна на отчуждаването в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. бл. закони е възстановена собствеността върху несъществуващ имот, защото значителна част е била разрушена, а другата - прикрепена към новосъздаден обект.
Този несъществуващ, но възстановен с Решение № 1425/26.12.1994 г. на кмета на Община С. имот, е бил заменен с процесния имот с договор от 28.09.1995 г. Направената преценка за нищожност на договора за замяна от 28.09.1995 г., поради липса на предмет и на надлежно волеизявление от страна на държавата, е правилна. За да породи желаното правно действие, волеизявлението, като съществен елемент от сделката, трябва да се отнася до възможен предмет. В случая е налице липса на предмет, защото несъществуващата вещ представлява фактически невъзможен предмет. Към дата на извършване на замяната е действала разпоредбата на чл. 137 от НДИ, като самата наредба е отменена с ДВ, бр. 82 от 27.09.1896 г. Действително, с разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата за държавните имоти е определена компетентността на кмета на общината да осъществи замяна на общински недвижими имоти с недвижими имоти на кооперации, обществени организации и граждани. Но тази разпоредба неизбежно се съобразява с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗСМСА, която определя, че разпореждането се извършва след решение на Общинския съвет.
17. Решение № 693 от 27.05.2002 г. на ВКС, IV г. о.: Когато в одържавен недвижим имот са били построени сгради след национализацията му, държавата е станала техен собственик по силата на приращението.
18. Решение № 398 от 4.VI.1987 г. по гр. д. № 208/87 г., I г. о.: Не е допустимо да се изключи от делбата идеална част от допуснатия до делбата имот, когато тя принадлежи на съделител.
19. Решение № 525 от 16.IV.1985 г. по гр. д. № 684/84 г., I г. o.: До делба се допуска само съществуваща съсобствена вещ, а не вещ, която някога е била съсобствена.
20. Решение № 586 от 7.III.1964 г. по гр. д. № 2817/63 г., I г. о.: По делбените производства страните си дължат разноски съобразно разпоредбите на чл. 64 ГПК пропорционално на дяловете им.
21. Решение № 1233 от 7.07.1955 г. на ВС по гр. д. № 3438/1955 г., IV г. о.: чл. 69 Закон за наследството, чл. 34, ал. 3 ЗС, чл. 40 Закон за плановото изграждане на населените места Имотът може да се раздели реално, макар и да не може да се отредят пълномерни дялове с оглед разпоредбите на закона за плановото изграждане на населените места за всички съсобственици.
22. Решение № 807/2003 от 5.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 281/2003 г., I г. о.: Владение, основано на нищожно юридическо основание, е недобросъвестно и следва да е осъществявано в законоустановения 10-г. срок.
(В тази част, според нас, е от интерес да се доразвие тълкуване конкретно как владеят ЮЛ и чрез кого, във връзка забраната за това, ЗДавн., отменен, но извеждащ принципите на владението и неговото изясняване като задължителни елементи, откъдето единствено ги черпим. Цялото изложение изведохме благодарение на упоменатата практика и източници. За съжаление и съдията В. Р., по гр. д. №130/2009г. на РС Чепеларе стигна вече до форма на фашизъм по делото за допълване, като си позволи да влоши положението ни – до такава степен е узнал, че обжалваното му първо решение даже ни ползва. По предмет нищо не каза, както и при първото решение. Въпросът в цялост е и изясниха ли си веднъж съдиите цялото това изложение, правните понятия, процедурите, а ако не, защо това го правят само по нашите дела, да не говорим за всички хули и обиди в съдебна зала – така не може да се работи, не това ще ни отведе от професията. Все пак при аналогични конфликти, умряха клиенти в ръцете ни, заради това, че в края, ние вземаме делата им също пострадахме и ние, и те. Нищо никога не се разгледа когато на съдът не му достигаха знанията – случаят и Беленозов – там от несправедливостта срещу него, започнаха да умират и изнудващите чрез силата на съд.)
Приложение №1:
С Х Е М А
І. За земята:
1. До национализацията, собственост на индустриално кооперативно дружество “Водопад”.
2. След национализацията, собственост на ДГС Чепеларе – горски фонд.
3. 1984г. АКТ №3 ЗА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ от 12. 12. 1984г., с предишен собственик на земята ДГС.
4. АКТ №3 от 01. 04. 1994г. ЗА ПРИСТРОЙКА на ЕТ “Елит – Славка Пепеланова.
5. След реституцията, в 2000г., поземленият фонд е възстановен на РПК “Николка” град Чепеларе за отнети земи в местността Карабалкан в землището на град Чепеларе, на 10 км. от града, оспорено нацяло от страната ни.
6. 02. 09. 2004г. вписани искови молби на страната ни.
7. Констативен нотариален акт №152 от 2005г. за земята, оспорен ведно с всички приложения към него.
8. Дело за делба – липсват съответни възражения: срещу масата, дяла и материала, от страна на “Николка”.
ІІ. За сградата:
1. 1984г. АКТ №3 ЗА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ от 12. 12. 1984г., с предишен собственик на земята ДГС.
2. АКТ №3 от 01. 04. 1994г., ЗА ПРИСТРОЙКА на ЕТ “Елит – Славка Пепеланова” град Чепеларе.
3. Същата 1994г., ЕТ “Елит – Славка Пепеланова” прехвърля на Тодор Николов Пепеланов всичките си активи и пасиви в сградата в лицето му на построител при гражданско съдружие и по пълномощно от 1992г. пред ТБ “Хеброс” АД Чепеларе, Споразумения от 20. 04. 94г. РПК “Николка” съответно заверява в същата банка, че инвестиционният капитал е отишъл по предназначение през януари, февруари 1994г. – банково бордеро.
4. Заповед №269 от 26. 09. 94г. за деактуване на обекта по АДС №3/84г. ведно с други държавни обекти, връчена за изпълнение от РПК “Николка”, на основание Приложение №1 и №2, нашите инвестиции в обекта по същия АДС №3/84г.
5. Строително разрешение №45 от 10 м., 1994г. на ЕТ “Елит – Пепеланова”, по Главната книга, на Главен архитект.
6. 02. 09. 2004г. вписани искови молби на страната ни.
7. Констативен нотариален акт №151 от 2005г. за сградата, оспорен ведно с всички приложения към него.
8. Дело за делба – липсват съответни възражения: срещу масата, дяла и материала, от страна на “Николка”.
ИЗГОТВИЛ схемата – Наньо Сталев, адвокат САК, Смолян
Случаите продължават. Предстои допълване на изследването с практиката по тях.
